Надникналият от своето тръстиково скривалище страж на Бизоновата грива различи двама бели, които яздеха по брега и водеха товарен кон. Спряха срещу острова. Единият от тях сбута животното си до водата, сложи длани като рупор около устата и извика:
— Ехей, команчи!
Бизоновата грива тутакси застана пред него с насочена пушка.
— Откъде знае бледоликият, че команчът е тук?
— От Соколово око — отговори белият, ухилен от боевата готовност.
— Може ли белият ми брат да го докаже?
— Ето!
Той даде топчето от четината на бодливо свинче. Бизоновата грива разгледа внимателно знака.
— Моят бял брат е приятел на команчите. Къде видя той Соколово око?
— При Мъгливите планини. Той нареди да каже на воините на команчите, че ще дойде заедно с Големия орел, Падащата светкавица и Големия скаут. Преди това обаче щели да минат синовете на апачите — на път за Бизоновото езеро. Моите братя трябвало да се скрият от тях и да ги пропуснат.
— Думите на брат ми ще бъдат изпълнени. Накъде ще се насочат двамата бледолики?
Тогава приближи и лордът.
— Мастър Уилсън, какво преговаряте с този мъж?
— Предадох му една вест от Соколово око.
— Не ме е грижа! Размърдайте се и да продължаваме!
— Но аз трябва да сдържа думата си!
— Не ме е грижа! За вестта нищо не е вписано в нашия договор. Той обърна коня си.
— Отиваме към Бизоновото езеро — отвърна Уилсън на въпроса на команча. — Чувал ли е моят червен брат нещо за Белия бегач на прерията?
— Той е бил видян в ловните полета на команчите.
— Сър Уилям! — провикна се уестманът. — Чуйте какво казва този воин!
— Не ме е грижа! — прозвуча обратно.
— И за Белия бегач?
Чудакът незабавно извъртя коня си.
— Какво за него?
— Бил е видян в ловните земи на тези червени воини.
— Кога?
Водачът на англичанина преведе на команча въпроса.
— Един ден преди Бизоновата грива да напусне вигвамите на команчите — преди три слънца.
— И накъде е тръгнал? — заинтересува се лордът, когато чу английския отговор.
— Бизоновата грива смята, че се е запътил към Рио Хила или към поилата на Бизоновото езеро.
— Тръгнал е към Бизоновото езеро, сър Уилям — преведе Уилсън.
— Тогава напред! Goddam, трябва да го имам!
— Няма ли да отдъхнем малко при тези мъже? Аз трябва да им разкажа за Соколово око!
— Не ме е грижа! — прозвуча отговорът и обожателят на Белия бегач изчезна зад храстите.
— Соколово око за десет минути уби петима апачи! — добави Уилсън и побърза след англичанина.
Команчите отново проведоха кратък съвет, след което всеки изчезна в скривалището си.
Денят мина и настана вечер. Цареше дълбока тишина.
По едно време по реката се донесоха далечни, равномерни удари от весла и скоро скритите съгледвачи различиха едно пълно с апачи бойно кану, което преминаваше между тях и острова. Последва го второ, трето и четвърто. На носа на всяка лодка гореше смола. Пламъците осветяваха ярко фарватера и заливаха с мрачни краски реката и дърветата.
Команчите изчакваха и ги пропуснаха, както беше заръчал Соколово око, макар че биха могли да причинят големи вреди на апачите.
Нощта премина, настъпи утрото. Слънцето беше изминало една трета от пътя си, когато отново прозвучаха веслени удари, Приближаваше кану от дървесна кора, в която седяха двама души и гребяха така усилено, че малкият съд летеше по течението като движен от парна сила. Единият от тях носеше украсата от пера на папагосите. Другият само беше пристегнал тъмните си коси с няколко ремъка. Между тях полулежеше млад мъж с уморен израз на лицето. Команчите видяха, че ръцете му, а може би и краката, бяха вързани.
Кои бяха тези трима бледолики? Да не би вождовете на горите с Големия скаут, за който североамериканецът бе говорил? Надали. Бизоновата грива не знаеше как да постъпи и преди още да е взел някакво решение, кануто вече минаваше край Бизоновия остров.
Вързаният бе хвърлил един бърз, особен поглед на острова, по чийто бряг водата бе довлякла и изхвърлила всякакви стволове и други дървета, и внезапно — лодката се намираше на една ширина с острова — той се изстреля като пружина, направи един скок и водите на реката го погълнаха.
Прозвучаха две проклятия. Двамата мъже изтеглиха греблата и оставиха кануто да се носи от течението, наблюдавайки вбесено всички движения на водата. Грабнали бързо пушките в ръка, те седяха в кануто, готови да убият беглеца, веднага щом се появи на повърхността.