— И въпреки всичко аз все пак бих желал да подхвана тупаница с тях.
— Вие? Сторили ли сте го поне веднъж с някого?
— Не!
— Тогава си мълчете в името на вси светии! Та това веднага би струвало скалпа ви!
— Ама нали всяко същество си има своя противник. Няма ли ни един, който да дръзне да се мери с тях?
— Аз познавам само двама или трима, за които това би било възможно.
— Кои са те?
— Господарите на саваната и Тибурсио Ареляно.
— Аа, Тибурсио! Да, ние всички го познаваме. Той е най-добрият растреадор в цялата Сонора и нашият господар много го цени, откак той го отървал от разбойниците. Мисля дори, че нашата доня Росарита също се сеща често за него. Но кои са тези господари на саваната?
— Двама североамерикански ловци, наречени от червенокожите Големия орел и Падащата светкавица. Срещнах ги заедно с Тибурсио в степта, когато следваха експедицията на дон Естебан. Има още един, който не се страхува от Ел Местисо и Мано Сангриенто — команчът Соколово око.
— Толкова ли зле стоят нещата? — попита Франсиско, който мечтаеше да стане герой като прочутите мъже, чиито имена беше чул.
— Зле не, но вярно, сеньор Франсиско. Давам ви думата си, че команчът се наема ей тъй, на шега, с двайсет души като вас! Впрочем той е по следите на разбойниците и не бих се учудил, ако някой път чуя, че наистина се е счепкал с тях!
В този миг всички скочиха от земята.
— Дон Агустин, сеньорита Росарита!
Откъм високите дървета на вековната гора приближаваше представителна върволица коне и порядъчно натоварени мулета, зад които се появиха, следвани от няколко добре въоръжени мъже, дон Агустин и дъщеря му.
Като стигна до езерото, хасиендерото се огледа изпитателно и посочи с ръка мястото, където желаеше да бъде построен бивакът. Докато другите се заеха с тази работа, той пристъпи с Росарита към вакеросите, които го поздравиха с радост.
— Енсинас и Паскуал! — възкликна той, видимо приятно изненадан. — Вероятно пак ще имам възможността да чуя за някое приключение!
— Така мисля, сеньор — отговори първият. — През тази година преживяхме в саваната толкова много нещо. Видяхме Ел Местисо, Ти…
— Метиса? Къде? — попита бързо хасиендерото.
— На известно разстояние след Тубак, където бе принуден да избяга от нас и команчите. По-нататък Тибурсио Ареляно с…
— Тибурсио? — поривисто запита Росарита и по красивото й лице плъзна радостна руменина.
Това бе първата вест за него, достигнала до нея след сбогуването им.
— Къде го видяхте? — осведоми се хасиендерото.
— В степта между Тубак и Апачерията. Преследваше дон Естебан де Аречиса в компанията на Големия орел и Падащата светкавица. После видях и Соколово око, команча, който поръча да ви поздравя, сеньорита.
— Мен? Един команч? — попита тя удивено.
— Да. Той нареди да ви кажа, че при Бизоновото езеро трябва да се пазите от Дяволите на саваната.
— Как стана цялата работа, Енсинас? Впрочем ще ни разкажеш по-късно, когато разполагаме с повече време.
Хасиендерото поведе дъщеря си към палатката, която хората вече бяха опънали за нея.
За него също бе издигната палатка и той тъкмо влезе, оставяйки слугите да се занимават с разтоварването, когато в края на гората се появи още една малка група, която веднага привлече вниманието на всички присъстващи.
Тя се състоеше от двама ездачи и едно товарно животно. Единият от мъжете беше изцяло облечен в карирано сиво, носеше широкопола панамена шапка и на носа очила с кръгли стъкла в златна рамка. Другият беше навлякъл дрехи от щавената кожа на елен рогач и имаше вида на мъж, който е видял много и умее да борави както трябва с добрата пушка.
— Сър Уилям!
— Мастър Уилсън!
— Тук няма да бъдем сами!
— Не ме е грижа!
— Както забелязвам, тук има хора, които се канят да ловят коне!
— Не ме е грижа!
— Дори ако ви отмъкнат Белия бегач на прерията?
— Goddam, аз трябва да го имам! Ако поискат да ми го измъкнат, ще трябва да ги застреляте, мастър Уилсън!
— Няма да го сторя, сър Уилям, защото по този въпрос нищо не е записано в нашия договор.
— Well, в такъв случай ще добавим нов параграф. Плащам ви сто долара повече. Вадете договора!
— За сто долара няма да стрелям по тези хора!
— Двеста!
— Не!
— Well, тогава триста!
— Не!
— Goddam, давам ви четиристотин!
— Не, и за четири хиляди, нито за четири милиона! Що се отнася до стрелбата, нещата ще си останат както си е по договора. Аз се грижа за вашата сигурност и за нищо повече. Трябва да се представим на тези хора!