— Моят брат е Големия скаут, когото неговите баща и команчът търсеха? — попита, подавайки ръка.
— Това е Соколово око, който ни срещна в Мъгливите планини — представи го Пепе. — Санта Лаурета, мъжага като злато! За един следобед скалпирал единайсет апачи — погледнете, сеньор Фабиан, конят му е накичен с толкова коси, че едва се вижда — и после ни доведе дотук по вашата следа!
С искрено възхищение Фабиан стисна подадената ръка.
— Скаутът вече е чувал да се величае името на неговия червен брат, нека те бъдат приятели! А сега разкажете най-напред какво се случи в планините след моето изчезване!
Големия орел разказа накратко, защото му се искаше да изслуша Фабиан.
— Ами ти как попадна в ръцете на разбойниците? — попита накрая.
— Чух шумолене при ръба на пирамидата и видях да се катери един мъж, когото сметнах за теб или Пепе. А и той ме подведе с отговора си, когато го повиках тихо. Но когато приближи повече, разпознах в него нехранимайкото Мано Сангриенто и замахнах за удар.
— Било е погрешно действие, сине мой. Нали ти бяхме казали, че трябва да стреляш!
— Той беше толкова наблизо, че исках да си спестя куршума, пък и си мислех, че сина му също няма да е далече. Оказа се, че той се изкатерил от другата страна и се промъкнал зад мен. Когато замахнах за удар, Ел Местисо улови ръката ми, пушката излетя и бях заклещен от двамата негодяи.
— По дяволите! Казах си, че трябва да са били двама, защото един нямаше да може да те надвие. Що се отнася до пушката, сине мой, тя не е изгубена, ето я, виси на седлото на коня ми. Но разказвай нататък!
— Мано Сангриенто поиска да ме намушка, ала аз отбих ножа. В битката се претърколихме по платформата и паднахме през отсрещния ръб. Аз изгубих съзнание и когато дойдох на себе си, около мен беше тъмно и влажно. Лежах вързан в някаква лодка и те гребяха по един подземен канал, който се вливаше в Рио Хила.
— И после? Какво ти сториха?
— Нищо. Освен от ругателства, глад и жажда няма от какво друго да се оплача. Те възнамеряваха да ме предадат на Черната птица, който е на път за Бизоновото езеро със своите воини, и вече предвкусваха радостта как ще пленят и вас, понеже и те като мен бяха убедени, че ще намерите дирята ни и ще ни последвате.
— Добре, сине мой, те не са се излъгали, само че уловът ще бъдат те, а не ние! Ето ти ножа и шапката — намерихме ги при пирамидата. А сега трябва Да се нахраниш и да изсушиш дрехите си. Ще запалим огън.
Отсреща на брега също се извиха няколко пламъка. Индианците разтапяха на тях смолата, с която щяха да уплътнят канутата си от кори.
Соколово око се приближи до Фабиан.
— Познава ли моят храбър брат дъщерята на белия мъж, който се нарича Пена?
Седналият край огъня Фабиан вдигна изненадано Поглед.
— Червеният ми брат е слушал за Росарита? — и една издайническа червенина се разля по страните му.
— Соколово око говори за нея с един сиболеро, отиващ към Бизоновото езеро, където сеньор Пена ще се появи с дъщеря си, за да залови стадата коне!
Фабиан скочи уплашено.
— Тя ще бъде при Бизоновото езеро? Соколово око, татко, Пепе, ставайте, бързо, трябва да тръгваме!
Команчът се усмихна.
— Нека моят брат изчака, докато канутата бъдат спуснати във водата. Соколово око нареди да предупредят красивата дъщеря на белите!
— И въпреки това трябва да побързаме, за да стигнем навреме!
Този подтик не бе нужен, защото и самите команчи държаха час по-скоро да последват апачите. Не след дълго Бизоновата грива докара до острова първото кану. Соколово око го посрещна със сериозен поглед.
— Бизоновата грива има ръка, която никога не пропуска целта, ала неговият куршум ръждяса в пушката.
— Куршумът на команча улучва, когато трябва да улучи!
— Защо той не е пронизал сърцето на Дяволите на саваната?
— Ел Местисо? — попита смъмреният удивено.
— Ел Местисо и Мано Сангриенто са били пленили Големия скаут. Той им се изплъзнал във водата на реката, а пушките на команчите си мълчали.
Бизоновата грива сведе очи. Той едва сега узна какви врагове е пропуснал да минат безпрепятствено, макар да са били в ръцете му.
— Бизоновата грива не познаваше разбойниците! — опита да се оправдае.
— Но той е видял, че те са държали в плен един бледолик, значи няма как да са били добри мъже! Моят брат е извършил голяма грешка, но устата на Соколово око ще я премълчи във вигвама на Умната лисица, защото Бизоновата грива ще си държи очите отворени, за да доведе разбойниците в ръцете на команчите! Мина ли край острова един бледолик с четири очи?