— Убиеца на индианци е храбър воин, нека той прави каквото иска, но по-напред да чуе гласа на команча! Ел Местисо иска да отвлече красивата дъщеря на белите воини. Той няма да се съгласи да заговорят куршумите, които биха могли да я улучат, а ще проникне през портата на корала. Но вътре той няма да намери бледоликите, а само техните вигвами, и когато поиска да се върне, мястото ще бъде затворено и от дърветата ще загърмят пушките на бледоликите и команчите. Ако той види, че белите са сигурни, няма да се промъкне с краката на котката, а ще дойде до Бизоновото езеро с канутата си. Нека моите бели братя бързо пренесат своите вигвами в мястото, което те наричат корал, а красивата дъщеря на бивака нека седне пред колибата си, та разбойникът да я види и да изгуби мислите си!
Планът беше хитър и нямаше как да не дадат съгласието си. Обсъдиха го във всички подробности, после команчът препусна. След изтичането на половин час палатките с всички лагерни принадлежности се намираха в корала. Част от вакеросите изчезнаха — с тях и Диас.
По-трудно беше англичанинът да се склони да изиграе ролята си. Уилсън влезе в неговата палатка.
— Сър Уилям?
— Мастър Уилсън!
— Тази нощ ще бъдем нападнати от диваците!
— Не ме е грижа!
— Те може би ще ни убият!
— Не ме е грижа!
— Вас също, сър Уилям!
— Мен? — Той улови очилата си и се вторачи с широко зейнала уста и всички признаци на безкрайно удивление в събеседника си. — Goddam, мен не! Ами че вие тогава за какво сте?
Бръкна в джоба и извади омърсена и протрита хартия.
— Ето какво е вписано в договора: «Срещу споменатото възнаграждение горепосоченият мастър Уилсън има задължението да закриля и защитава сър Уилям от всички опасности на пътуването, посочени тук: индианци, пантери, ягуари, тигри, мечки от всякакъв вид и големина, гърмящи и други змии, алигатори, жажда, глад, наводнение, горски и саванен пожар.» Чухте ли, мастър Уилсън?
— Да. Ама писано ли е нещо за бели и метиси?
— No. Не съм го отбелязал, защото те не биха ми донесли опасност.
— И въпреки това нападението ще бъде ръководено от един бял и един метис!
— Well, в такъв случай ще включим допълнително тези хора в договора!
— Няма начин.
— Тогава оседлавам и си тръгвам!
— И няма да се сдобиете с Бегача на прерията!
— Goddam, това е вярно! Мастър Уилсън!
— Сър Уилям!
— Ще останете ли, ако за тази нощ ви освободя от нашия договор?
— Аха, схващам какво искате!
— Какво?
— Вие отдавна имате мерак да нарисувате едно индианско сражение!
Хитрият янки много добре знаеше как да подхване своя човек.
— Ех, така си е! Значи ще останете, ако ви освободя?
— Ако се биете наравно с другите!
— Well, ще го сторя!
— Запишете тогава споразумението в моя екземпляр!
Той измъкна подобен лист, върху който англичанинът нанесе исканата забележка.
По-късно двама мъже се запромъкваха от Рио Хила към Бизоновото езеро през най-гъстата част на гората. Те стигнаха незабелязано, както си мислеха, окрайнината на гората и обследваха околността на езерото.
— По дяволите, ама че непредпазливец е тоя Пена! Чувал ли си някога, старо, да се разполага бивак в корал?
— Защо не? Там той се мисли за по-сигурен, отколкото на открития бряг. Ловът на коне не е започнал, така че там може да се изтяга в палатката си по-удобно, отколкото другаде!
— Всъщност давам му право, но… хмм, трябва да видим с колко хора разполага. Ела!
Те се промъкнаха с голяма предпазливост до оградата на корала и се покатериха на един гъсто зашумен дъб, през чиито клони обгърнаха с поглед мястото.
— Ето я седи си и вие китка! Старо, ще дойда да я взема, та ако ще и само два дена от живота ми да остават. Ел Местисо се нуждае от жена и това ще бъде тя!
— Ел Местисо е изкукуригал! — разгневи се Мано Сангриенто.
— Тихо, старо, ако не искаш да опиташ ножа ми! Твоята част от грабежа ще си получиш. Десет вакероси, Пена и дъщеря му… необходимо е само да влезем — другото е леснотия.
— Това е вярно! После ставаме господари на Бизоновото езеро, залавяме конете на хасиендерото и се стаяваме, докато дойдат господарите на саваната. По-лесно никоя работа не ни се е удавала!
Те се смъкнаха надолу и изчезнаха в посоката, от която бяха дошли.
Соколово око влезе в палатката на хасиендерото, който бе изненадан да види толкова скоро команча.
— Соколово око!
— Команчът наблюдаваше Дяволите на саваната — те седяха на едно дърво и зяпаха дъщерята на бледоликия. Ще пристигнат през портата, както команчът каза. Хоуг!…