Черната му коса беше прошарена от многобройни бели нишки. Загорялото до тъмнокафяво лице говореше за мъж, живял дълго под тропическото небе, а подвижността, с която очевидно бе надарен, издаваше бурни и необуздани страсти. Черните, живи и малко занесени очи блестяха под широко, кокалесто чело, преждевременно набраздено от бръчки.
— Какво искате от мен? — попита той пришелеца, който приличаше на бандит по пътищата между мексиканските селища. Метна му един изпитателен, пронизващ поглед и не съумя да скрие изненадата си.
— Да целуна ръцете на ваше превъзходителство и съм… Кучильо, спря по средата на думите си — въпреки годините, през които не бяха се виждали, той позна мъжа пред себе си.
— Какво искате от мен, попитах! — повтори рязко и грубо Аречиса.
— Сеньор капитан, аз съм колкото удивен, толкова и зарадван да ви…
— Моето име е Аречиса, отбележете си го!
— Сеньор, името прилича на боен кон. Застрелят ли единия под мен, аз възсядам друг. Не е ли и при вас така?
Дон Естебан с голямо усилие сдържаше нарастващия си гняв, ала гласът му прозвуча по-меко отпреди, когато попита за трети път:
— Какво искате от мен, дон Педро Кучильо?
— Нищо. Аз ви нося нещо!
— Какво?
— Една голяма, ценна тайна.
— Ако тя имаше ценност, щяхте да я задържите за себе си!
— Аз не мога да се възползвам от нея и бих желал да ви помоля за помощ.
— Тъй! И в какво се състои нейната стойност?
— В една бонанса [16] с невъобразими богатства.
— Къде се намира тази бонанса? Най-вероятно във въображението ви.
— Ако се намираше там, то отдавна да съм я оплячкосал, можете да бъдете уверен в това, сеньор капит… дон Естебан, исках да кажа. Но тъй като тя е истинска бонанса, разположена на територията на апачите, то може да бъде измъкната само с експедиция, достатъчно многобройна да излезе насреща на индианците.
— Брей! И вие мислите, че аз съм мъжът, който ще ви повярва?
Кучильо понечи да посегне към ножа си.
— Вярвате или не, сеньор, за мен е безразлично, но се пазете да ми отправяте оскърбления! Има разлика между палубата на един морски кораб, където капитанът означава всичко, и свободната Сонора, където всяка непредпазлива дума може да коства наръгване с нож или куршум.
— Палуба или Сонора, аз си казвам мнението. Впрочем, за да сме наясно, за вас е по-добре да ви познавам само като Кучильо, както сега се наричате. Подобна претенция естествено повдигам и за себе си. А сега кажете откровено и без задни мисли какво ви води при мен! Познавате ме достатъчно добре, за да знаете, че екзалтациите при мен не вървят.
— Аз говоря чистата истина. Известна ми е бонанса с неизчерпаеми богатства за човека, който е в състояние да я експлоатира.
— Къде се намира?
— Това не съм задължен да кажа. Само една многобройна група може да се надява да прибере златото. Аз как ли не се старах да събера хора, но напразно. По едно време чух, че някой си дон Естебан де Аречиса сформирал в Ариспе мащабна експедиция, и аз пожертвах последните си средства, за да дойда дотук и да ви предложа тайната.
— А историята на тази бонанса?
— Трябва да знаете, че след завръщането си от Европа започнах да практикувам занаята на гамбусино [17]. Много земи под небето съм претърсил и съм виждал златни залежи, несъзирани от човешко око.
— Видели сте златото и въпреки това сте го оставили да си лежи?
— Не се подигравайте, дон Естебан! Видях такова златно находище, че онзи, който го притежава, не се нуждае от нищо повече за щастието си; то може да задоволи и най-ненаситната амбиция, защото е напълно достатъчно с него да се закупи цяло кралство. Аз нито за миг не бих се поколебал да продам за него душата си на дявола!
— Сеньор Кучильо, дяволът не е толкова глупав да плати толкова скъпо за душа, която всеки миг може да има безвъзмездно. Но я кажете, как открихте този плейсър [18]?
— Чували ли сте някога името Марко Ареляно?
— Да, бил най-прочутият гамбусино на Мексико.
— Е, добре. Той открил тази бонанса заедно с още един гамбусино. Само че, когато поискали да обсебят част от златото, били надушени и нападнати от индианци. Спътникът му заплатил за златната гледка с живота си, а самият Марко се изплъзнал с големи мъки. В Тубак случайността ме събра с него. Той ми предложи да направим заедно втори опит. Аз приех предложението му и се отправихме на път. Стигнахме благополучно до Златната долина, както той нарече мястото. О, сили небесни! Да бяхте видели как блестят златните блокове на слънцето! За нещастие и ние можахме да заситим само очите си. Мястото е свещено за апачите, те са издигнали там надгробната могила на един от най-прочутите си вождове. Трябваше да бягаме. Аз се върнах сам… клетият Ареляно, толкова съжалявам за него! И тъй, искам да ви продам тайната на Златната долина.