Выбрать главу

— Знаете ли някои от делата му? — попита момичето.

— Много. Не съм го виждал още, но затова пък толкова съм слушал за него.

— Разкажете ни тогава за него след вечеря, Тибурсио!

— С удоволствие, доня Росарита!

Тибурсио се убеди още веднъж в здравината на ласата, с които бяха вързани пленниците, и се загледа как дъщерята на хасиендерото приготвя апетитна и необичайна за пущинака вечеря с хранителни продукти, извадени от кобурите на седлата. Облегнат на пушката, с цялата младежка сила и мъжка красота, в живописното облекло на конеукротител, той привличаше погледа на девойката по-често и по-дълго, отколкото тя самата искаше.

Тибурсио също трудно откъсваше очи от прелестното същество, което шеташе с грация и непринуденост, сякаш се намираше в обичайната, сигурна домашна среда. Той вече беше отсядал в хасиендата Дел Венадо, тъй като дон Агустин проявяваше едно рядко дори и за тези местности гостоприемство. Знаеше, че цялата Сонора й се възхищава, чувстваше се щастлив, че му се е удала възможност да й окаже една съвсем необичайна услуга, и забелязваше в непознат досега унес как очите й се стрелкат често-често към него.

— Елате, Тибурсио, и споделете вечерята ни! — покани го хасиендерото. — Без вас тя положително нямаше да се състои.

— Защо, сеньор Пена, не сте се отказали заради донята от това опасно пътуване?

— Трябваше да отида до хасиендата Дел Еменда и тъй като Росарита има приятелка там, не отстъпи, додето не й разреших да тръгне с мен. Много често сме изминавали този път и никога не сме попадали в беда.

— Тогава позволете да ви дам за такива случаи един съвет.

— Какъв?

— Когато преди малко изстрелът отекна, вие останахте по средата на поляната и край огъня. Ярко осветените ви фигури бяха удобна цел за всяка вражеска пушка. Трябваше незабавно да се хвърлите с бърз скок зад храстите.

— Имате право, Тибурсио. Един хасиендеро е твърде малко скаут, за да вземе в такива мигове правилното решение.

Когато яденето приключи, мъжете си запалиха неизбежните сигарильос [26] и младият растреадор започна да разказва за Големия орел и Падащата светкавица. Росарита слушаше с внимание благозвучния му глас и когато той свърши, не се стърпя да възкликне:

— Ако не бях момиче, нямаше да имам друго желание, освен и аз да стана такъв ловец, чието име зазвучава край всеки лагерен огън. За вас хората сигурно също ще разказват, Тибурсио!

Той я погледна в очите със светнал поглед.

— Надявам се. Пушката на метиса ще ми създаде име!

— Наистина ли е толкова съвършена?

— Внимавайте!

Той взе заредената пушка, издърпа от огъня един тънък клон от тсуга [27] и се обърна към единия от вакеросите.

— Отдалечете се на сто крачки и забучете клона в земята. Ще го разделя на две точно под горящата част!

— Това е невъзможно! — извика хасиендерото.

Тибурсио не отговори, но след изстрела клонът бе прерязан на посоченото място.

— Човек не би могъл да направи това с всяка пушка. А сега си лягайте, аз ще поема първата стража.

— А аз втората, всяка с продължителност един час — подметна дон Агустин.

Тибурсио приготви на момичето мека и удобна постеля от свежи сасафрасови [28] клонки и когато другите се увиха в завивките си, обиколи наоколо. После се върна при огъня и седна край пленниците.

Те лежаха на земята все още напълно неподвижни, но будни. Особени чувства напираха в младата му душа — за спокойствието и безопасността на Росарита Тибурсио би могъл да се бие с хиляди врагове. А когато изтече определеният час, той умишлено пропусна да събуди баща и. Никой от спящите не се пробуди през нощта и едва когато утрото настъпи, хасиендерото отвори очи. Съзирайки дневната светлина, той скочи.

— Защо не ме събудихте?

— Сметнах, че не ви застрашава опасност.

Росарита и вакеросите се събудиха и също му отправиха приятелски упреци. Закусиха и се стегнаха за път.

— Какво ще правим с Дяволите? — попита дон Агустин.

— Това ще решите само вие.

— Те са си заслужили смъртта.

— Несъмнено и не само заради вас, но и сто пъти заради по-ранните си прегрешения.

вернуться

26

сигарильо (исп. cigarrillo) — цигара, папироса (Б. пр.)

вернуться

27

тсуга — вид ела (Б. пр.)

вернуться

28

сасафрас — американски лавър; от него се добиват етерични масла (Б. пр.)