На един ден път преди Венадо се намираше Ла Поса [29] — местност, носеща името си от разположения в нея водоем — една голяма рядкост в онези райони. Пътниците построяваха тук нощния си бивак, макар наблизо да нямаше нито една обитаема колиба, заради живителната течност, без която те и животните им биха загинали.
Край Ла Поса гореше ярък огън и осветяваше лагеруващите шестима души. Седмият — дон Естебан де Аречиса, седеше малко встрани върху сваленото от коня седло и издухваше във въздуха изкусни пръстени, които оформяше от дима на своето сигарильо.
Мъжете говореха за богатството, към което отиваха, и беседата беше толкова оживена, че не забелязаха възбудата, обхванала намиращите се в близост до огъня трийсетина коня.
— Бенито — заповяда по едно време дон Естебан, — я виж какво им има на животните!
Слугата на Аречиса се понадигна и хвърли изпитателен поглед към конете.
— Санта Виржен! Виждате ли изправените им гриви и страхливо пробляскващите очи? Трябва да има опасен звяр наблизо!
Като потвърждение на думите му прозвуча дълбоко, гърлено ръмжене, което бързо се превърна в ужасяващ рев.
— Ягуар!
Тази дума предизвика суматоха сред хората. Вярно, Аречиса спокойно си седеше на седлото и продължаваше да пуши равнодушно, сякаш бе доловил мяукането на домашна котка, ала другите се сместиха неволно и безмълвно се заслушаха.
— Ха — прекъсна най-сетне един тишината, — не трябва да се страхуваме! Ягуарът не напада човек, освен ако е ранен. Нито дори се осмелява да посегне на кон, най-много да връхлети някое малко конче, което не умее да се брани с копита.
Приказливецът искаше да вдъхне кураж повече на себе си, отколкото на другите.
— Познаваш ли ягуара, Бараха? — попита Бенито.
— В действителност още не съм виждал такъв.
— Тогава да мълчиш! Казвам ти, ягуарът скача върху най-силния кон, язди го до изнемога и после му прегризва гърлото. Аз често съм го виждал и когато бях вакеро, загубих благодарение на него най-добрите си коне.
Ревът отново се зачу по-високо и по-близо.
— Вземете оръжията в ръка! — повели дон Естебан.
— Безполезно е, сеньор — отвърна Бенито. — Нека по-добре увеличим огъня, това е най-доброто средство да се държи ягуарът надалеч. И вижте дали конете са здраво вързани, инак ще се отскубнат и ще побегнат уплашени.
Той хвърли няколко клона в пламъците, докато Бараха завърза по-грижливо конете. Животните усещаха опасността и трепереха с цялото си тяло.
— Тъй, сега е светло почти като през деня и звярът няма да дръзне да прекрачи осветения кръг. Ама пък ако го мъчи жажда, трябва да кажа…
— Какво, какво? — обади се Бараха страхливо.
— Тогава той не се бои и от огън. Най-разумното е да му се махнем от пътя. Тези животни ги мъчи много повече жаждата, отколкото гладът.
— И след като се напият?
— Хмм, тогава обикновено им се явява и апетит. Та то си е съвсем естествено, струва ми се.
— Наистина. Ама какво ядат после?
— Хм, каквото им попадне — коне, друго месо, може би и хора, ако…
— Ако…? — запита плашливият Бараха.
— Ако веднъж вече са вкусили човешко месо. Трябва да ви кажа, че ягуарите са големи гастрономи и предпочитат човека пред всяко друго блюдо, след като веднъж са забелязали колко е вкусен.
— Не звучи много успокоително! — увери Кучильо.
— Защо? — попита Бенито, който сякаш си бе наумил да наплаши колкото се може повече своите компанерос [30].
— Ее, и кого тогава ще измъкне от нас?
— Не знам! Ние сме седем човека; един от нас сигурно ще му е достатъчен и другите шестима ще са спасени, стига само…
— Стига само…? — настоя Бараха. — Ама кажи най-сетне всичко, де!
— Исках да кажа, стига само да няма женска при себе си, тогава… ама защо ли да ви измъчвам!
— Хайде говори! — заповяда Кучильо. — Човек поне трябва да знае къде е.
— В такъв случай той би се почувствал задължен да прояви галантност и ще избере още един от нас за нея.
— Санта Мария, тогава ми се ще тоя тигър да е още ерген!
Разнесе се гнетящо ръмжене и ето че… наистина, от другата страна отговори втори рев.
— Той е женен! — извика Кучильо. — Само петима ще останат от нас!
— Сред които съвсем сигурно ще бъда аз — рече Бенито. — Аз съм стар, а ягуарът не е любител на мършавото и жилесто месо. Но, чуйте!
Далеч от тях прозвуча късо, мощно изреваване, което Бенито също така добре познаваше, както гласа на ягуара.