— Какво беше това?
— Сребърен лъв, пума!
— По дяволите, та тук целият пъкъл е пощръклял срещу нас! — прокле Бараха. — Иска ми се да съм къде ли не, но не и в тая дяволска Ла Поса! Какво да правим, добри ми Бенито?
— Направи се на колкото може по-слаб, та звярът да те сметне за достатъчно мършав!
И дон Естебан, изглежда, се бе угрижил, защото се примъкна по-близо до пламъците и взе пушката в ръка.
Чуха се бързи стъпки и като изникнали от земята, до огъня застанаха двама мъже, които наподобяваха потомците на някой измрял род великани. Единият от тях беше исполин и въпреки това другият стърчеше цяла глава над него.
— Good evening, mesch’schurs! [31] — поздрави той. — Няма ли да бъдете така добри да позагасите огъня?
— Огъня…? загасим…? — попита Бараха съвсем шокиран. — Да не сте мръднали, сеньор?
— Мръднал? Защо?
— Защото тогава пумата и ягуарът ще ни изхрускат!
— Точно за да не ви изхрускат, трябва да изгасите огъня.
— Кои сте вие и какво правите тук при Ла Поса? — поиска да знае дон Естебан.
— Наричат ме Боа роз.
— Боа роз! — извика Бенито, скачайки. — Значи вие сте Големия орел?
— Да, ако ви е угодно.
— А този тук е Падащата светкавица?
— Санта Лаурета, правилно отгатнахте! — рече спътникът на Боа роз.
— Можем да угасим огъня, дон Естебан — викна Бенито. — Зная какво искат тези двама мъже.
— Какво?
— Ние трябва да се отдръпнем от водоема, за да се напият зверовете и междувременно…
— Междувременно ще опитат куршумите ни! — потвърди Боа роз.
— Това е твърде опасно!
— Страхувате ли се? — попита гордо Падащата светкавица, при което изгледа дон Естебан с презрителен поглед.
— Гасете! — заповяда онзи вместо отговор.
— Добре! Изтеглете се заедно с конете на двеста крачки и ви давам дума, че след десет минути ще можете да запалите отново огъня.
— Ами как се озовахте насам? Толкова късно, пеша и сами?
— Досега ловувахме мечки в Скалистите планини и ето че решихме да се запознаем и с ягуара. Хайде, размърдайте се, иначе зверовете ще довтасат, преди да сте се усетили, а при тази трепкаща светлина човек не може да даде сигурен изстрел!
Само след минута двамата пришелци останаха сами край водоема.
— Два са — един отсам и друг оттатък.
— Така е. Ела!
Беше съвсем тъмно. Те коленичиха и опряха гърбове, за да владеят напълно терена и в случай на нужда да имат някаква закрила. С двуострите ножове между зъбите и тежките пушки в ръка чакаха идването на животните.
Не бяха минали и две минути и се чу тихо промъкване.
— Моят е тук, Пепе. Как стоят нещата с твоя?
— Санта Лаурета, добичето клечи отпред и се пули в мен. Тукашните ягуари хич не са наясно какво трябва да правят с нас.
— Значи можеш да дадеш изстрел?
— Добър.
— Тогава стреляй!
Двата изстрела отекнаха като един и в следващия миг стрелците захвърлиха пушките и сграбчиха ножовете. Прозвуча късо изхъркване, след което настана тишина.
— Добре улучени! Мъртви на място!
От далечината се разнесе ревът на пумата.
— Нея ще пипнем по-късно, защото тя отива на водопой едва на зазоряване. Хей, люде, разпалете си огъня, ние сме готови!
— Вярно ли? — попита Бараха боязливо отдалеч.
— Елате и хвърлете едно око на котките!
След минута-две огънят припламна и телата на двата звяра бяха довлечени до него. Мексиканците гледаха с удивление могъщите животни и двамата мъже, които толкова хладнокръвно бяха дръзнали да поведат битка с тях.
— И къде сте ги уцелили? — попита Бараха. — Та по тях не се вижда и най-малка следа от нараняване!
— Ти май никога не си държал пушка в ръка, човече. Санта Лаурета, пита къде сме ги уцелили. Естествено там, където трябва да се улучи един тигър. Че не виждаш ли как са те зяпнали зверовете?
— Вярно, всеки изстрел в дясното око! — провикна се дон Естебан. — Вашата репутация отговаря на истината. Вие сте най-добрите стрелци, които съм виждал!
— Хмм — изсумтя канадецът, — когато човек има пушка като моята, сигурно ще улучи онова, в което се цели. Има само още една от този вид и тя…
Той спря по средата. Откъм мястото, където бе прозвучал ревът на пумата, отекна изстрел.
— По дяволите! — извика «по-добрият» от ловците. — Познаваш ли тази пушка?
— Познавам я като моята собствена — отговори другият. — Тя е същата, за която току-що се канех да говоря. Внимавайте, хора. Дяволите на саваната са наблизо, защото изстрелът дойде не от коя да е друга пушка, а от тази на Ел Местисо!