— Но кажете, преподобни отче, защо отсъствахте толкова дълго? Още преди три дни ви очаквах и понеже не дойдохте, едва ли не си помислих, че свети Хулиан — вашият светец закрилник според собственото ви уверение, ви е изоставил и ви е сполетяло нещастие.
— Човек навсякъде се намира в Божиите ръце, сеньор Пена, а се връщам толкова късно, защото по време на пътуването си използвах всяка възможност да служа с думи и дела на Бога. Гладуващи нахраних, жадни напоих, опечалени утеших, болни посетих, на умиращи светото причастие дадох…
— Умиращи? Да не би наблизо да е починал някой?
— Не наблизо. На два дни оттук бях повикан при майката на растреадора Тибурсио Ареляно. Тя очакваше смъртта като жена на истински храбър гамбусино — с благочестиво сърце и неустрашима душа.
— На Тибурсио? Да, зная, че е мъртва. Той ми разказа.
— Къде и кога?
— По-късно ще ви информирам, за тая работа се иска поне един свободен час. Присъствахте ли на смъртта й?
— Не, времето ми беше така оскъдно, че скоро трябваше да си тръгна. Но изслушах нейната изповед и й дадох последното причастие.
— Май не се знае със сигурност дали мъжът й, Марко Ареляно, е мъртъв или само безследно изчезнал?
— Той е мъртъв.
— Точни ли са сведенията ви?
— Точни.
— Къде е починал?
— Край Рио Хила, но не е починал, а е бил убит от безбожната ръка на един мъж, комуто оказал цялото си доверие.
— Гледай ти! И убиецът е открит? Признал си е деянието?
— Не.
— Ами как тогава може да се знае толкова конкретно, че е умрял от насилствена смърт, както и мястото на престъплението?
— Нито вие, нито аз имаме представа за удивителната проницателност, с която тези ловци и златотърсачи сглобяват достоверно и от най-незначителните белези, които друго око изобщо не би забелязало, цяла една заплетена история.
— Аз обичам Тибурсио Ареляно, дължа му голяма благодарност и много бих желал да чуя историята.
— Мога да ви я разкажа. Тя не е част от изповедта, макар да ми бе поверена под печата на мълчанието. Марко Ареляно открил отвъд Пресидио Тубак изключително богато златно находище, но бил принуден да отстъпи пред апачите и се върнал при съпругата си, за да се подготви за нова визита на бонансата. Доверил й всичко и дори й оставил рисувана карта, на която пътят и местоположението на Златната долина били точно нанесени.
— Защо го е сторил? Такива важни неща на жени не се доверяват.
— Съпругата на Марко беше жена, при която тайната е била добре съхранена. А той я споделил с нея, за да не бъде изгубена, ако на него му се случи нещо.
— Вие видяхте ли картата?
— Не.
— Кой я притежава?
— Тибурсио. Ако той си е бил вкъщи, Ареляно сигурно е щял да довери на него нещата, а не на жената. Та значи Марко заминал отново и стигнал в Тубак. Тук го виждали всеки ден да общува с един гамбусино, с когото впоследствие напуснал града. Сигурно е, че този човек го е придружил до бонансата.
— И е неговият убиец?
— Най-вероятно. Те трябва да са били отново прогонени от индианците, защото един вакеро ги видял на два дни път отвъд Хила. Той проследи дирите им — водели към реката, — стигнал до две места, където били нощували, а сетне и до друго, откъдето продължавала следата само на един мъж. Липсващата била на Ареляно. Утъпканата и окървавена земя свидетелствала, че се е състояла борба и е било извършено убийство.
— Убиецът сигурно е искал да запази тайната само за себе си.
— Така е. Вакерото се върнал благополучно. Бил изгубил следата на убиеца, но сметнал за свой дълг да отнесе вестта на жената на убития.
— Това е проклятието на златото. Моите засмени поля ми се струват хиляди пъти по-ценни от всичките златни кюлчета в раклите ми.
— И все пак одобрявате експедицията, която дон Естебан де Аречиса възнамерява да предприеме?
— Длъжен съм да я одобря. Дон Естебан преследва възвишена според мен цел, нямаща нищо общо с обичайната мания към бляскавия метал. А и знаете онова, което не е известно никому, че хасиендата Дел Венадо не е моя собственост, а негова, и аз съм само един пожизнен арендатор.
Двамата мъже влязоха в двора и слязоха от животните пред външното стълбище, което водеше до голямо преддверие, откъдето пък се стигаше до приемната на хасиендата.