— Антилопата го видя, когато отне живота на Леопарда; той не е тук.
Черната птица не съумя да потисне тих възглас на радост.
— Големите воини на бледоликите са заминали и са оставили страхливите мъже без закрила. Мишките ще умрат. Това джудже поиска да измами вожда на апачите, ала окото на Черната птица проникна под кожата му. Бледоликите са изгубени, а после червените воини ще имат време да преследват Големия орел, Падащата светкавица и Пантерата от Юга.
Гомес влезе. Той направи напразен опит да си придаде достолепното държане на вожд. Думите, с които го посрещна Черната птица, смалиха фигурата му още повече.
— Белият мъж твърди, че бил вожд, пък не знае, че човек не бива да оставя госта си сам. Със скалпа си ли иска да заплати той това оскърбление?
— Трябваше първо да кажа на моите хора какви гости са дошли — опита да се оправдае Гомес.
— Нямат ли белите воини очи, за да видят сами? Обичай ли е при бледоликите вождът да пита какво да прави и говори? Белият мъж няма право да върши нещо без разрешение на своите братя, той не е вожд!
— Аз съм единственият вожд на този лагер — заяви Гомес. Черната птица му метна унищожителен поглед и прогърмя:
— Ухото на вожда на апачите долови една голяма лъжа! Той ще затвори устата си, защото неговият език не говори с лъжливи крастави жаби. Нека говори моят червен брат!
До момента Антилопата бе седял със затворени очи. Сега отвори клепачи и устни.
— Аз видях вожда на бледоликите в битката. Неговата двуцевна пушка брулеше червените мъже на земята, както бурята — плодовете на ореховото дърво. Косите му бяха черни, с бели нишки, раменете широки, а очите остри като на орела. Той напусна лагера, когато денят се възкачи на изток. Нека белият мъж каже дали и аз лъжа като него!
Гомес не отговори. Той беше така сплашен, че не се осмели да каже нито да, нито не.
— И аз видях един друг вожд, който уби Леопарда. Фигурата му беше здрава и твърда като желязно дърво, а пестникът му като лапата на мечка. Бледоликите го наричат Педро Диас. Той замина с коня си заедно с първия вожд. Право ли казах?
— Моят червен брат каза право — отвърна Гомес. — Двамата вождове заминаха и сега аз съм единственият предводител.
— Нека белият мъж не нарича Антилопата свой брат. Апачът не е брат на един лъжец! Белият мъж не е никакъв вожд.
— Такъв съм.
— Ако той наистина е това, нека назове името си!
— Гомес.
— Гомес? Това името на чакал ли е или на заек? Така някаква муха ли се нарича или червеят, който птицата поглъща? Синовете на апачите никога не са го чували. Никоя стара жена не познава мъжа Гомес. Неговата фигура е като на дете, смелостта му като на жаба, а езикът като на змия, която бълва само лъжи. Накъде заминаха двамата вождове?
— Отидоха на лов за бизони, за да ни снабдят с храна.
— Антилопата ще чака, докато се върнат, и на тях ще каже думите, които трябва да чуят. Но моят велик червен брат ще се върне в лагера на апачите, за да ги уведоми, че Антилопата остава тук!
Само един къс, светкавичен поглед от очите на Черната птица беше достатъчен Антилопата да разбере. Той трябваше да остане като заложник, за да вдъхва увереност на мексиканците, докато Черната птица подготви нападението. Острите му очи добре забелязаха, че в лагера няма запас от дърва за запалване на огньове като вчерашните, и ловко обърна внимание на Черната птица върху това с думите си.
— Антилопата пожелава двамата вождове на бледоликите да се върнат, преди да е настъпила нощта, иначе няма да може да говори с тях, тъй като те не са в състояние да запалят огън. Нека Черната птица, вождът на апачите, заповяда на своите воини да оставят двамата бледолики мирно да се върнат, защото Антилопата иска да сключи мир с белите за много лета и земи!
Черната птица се надигна. Неговият стиснат юмрук и втори бърз поглед осведомиха Антилопата, че вождът ще постави засада на дон Естебан, за да направи завръщането му невъзможно.
— Моят червен брат говори добре — отвърна вождът, изпълнен с достойнство. — Ще стане, както той каза!
Той излезе от палатката, без да удостои Гомес с поглед, закрачи надолу по възвишението. Метна се въпреки болките на седлото, взе и животното на Антилопата за юздите и препусна.
Гомес огледа останалия индианец с неуверен поглед. Антилопата беше затворил очи и отметнал назад глава в знак, че сега не съществува за никого.
— Има ли червеният мъж още нещо да каже?
Без да отваря очи, дивакът вдигна ръка.
— Махай се!
Гомес напусна палатката и се върна при спътниците си. Беше наплашен както никога през живота си. Бенито пристъпи към него.