— Е, сеньор Гомес, защо единият си тръгна, а другият остана?
— Дявол да ги вземе и двамата! Типовете се държат така, сякаш те са господари на нашия лагер. Разбраха, че аз не съм предводителят, и се отнасяха с мен като с хлапе, което не може да отличи три от четири.
— Което напълно сте си заслужили, щом толкова спокойно сте го допуснали да се случи, дон Гомес. Какви предложения ви направиха всъщност?
— Никакви — озъби се вбесеният дребосък. — Те много добре знаеха, че дон Естебан е напуснал с Педро Диас и другите лагера, и искат само на тях да кажат какво ги води насам. Оня обесник, дето се нарича Антилопата, ме изпъди от палатката като куче.
— И вие си тръгнахте? Това е много благоразумно от ваша страна наистина, но не е много храбро. Ами другият? Защо не остана и той да чака, а пое обратния си път?
— Защото иска да каже на апачите да оставят Аречиса да мине необезпокоявано.
— Хубава работа, сеньор Гомес! И вие повярвахте?
— Защо не?
— Защото човек може да вярва и да се довери на един червенокож едва след като е изпушил с него петдесет центнера тютюн и двайсет талиги листа от смрадлика. Това едно и второ, защото…
— Ее, защото…?
— Защото ми се струва, че днес имаме особена причина да бъдем предпазливи.
— Каква причина имате предвид, сеньор?
— Дон Естебан отстъпва и ние приличаме на стадо без пастир, което тези вълци могат лесно да издавят. Нямаме и дърва, за да осветим в случай на нападение лагера.
— Да отидем тогава да си набавим.
— Не става! Дон Естебан ни забрани да напускаме лагера в негово отсъствие, а дори и да не пожелаем да му се подчиним, всеки, който поиска да събере, веднага ще падне в ръцете на диваците.
Никой не изяви готовност да донесе горивен материал. Бенито продължи:
— Вие сигурно сте сметнали Антилопата за някой главатар, а, сеньор Гомес?
— Действително. И той си е такъв.
— Точно колкото и вие! Той е индиански бегач, това веднага се познава по името му. Забелязахте ли нещо по труфилата му, което да подсказва, че е вожд?
— Не.
— Ето ти на! И защо тъкмо вождът си тръгна, а при нас остави един обикновен воин?
Другите го погледнаха очаквателно, без да могат да отговорят на въпроса му.
— Аз не съм познавач на индианците наистина, но…
— Но…? Хайде, продължавайте де, сеньор Бенито! Не ни разпъвайте на кръст! Вие сте най-добрият тигърски и индиански познавач в Мексико. Доказали сте го и следователно знаете защо вождът си обра крушите, а оня тип там — не.
— Ако апачите действително трябваше да бъдат известени, че на дон Естебан и сеньор Диас нищо не бива да се случи, то бегачът можеше да отнесе посланието. Но фактът, че вождът иска сам да го предаде, ми дава основание да мисля, че…
— Че…? Та говорете най-сетне, де!
— Че те нещо кроят.
— И какво например, дон Бенито?
— Те знаят, че сега сме без предводител. Обстоятелството, че вождът се върна при хората си, ми подсказва, че той има да им съобщи някакъв план. Те ще отрежат Аречиса от нас и ще ни нападнат веднага щом се стъмни.
— Предположенията ви са погрешни, дон Бенито — отвърна Гомес, за когото бе много важно да представи поведението си в по-добра светлина. — Те дойдоха с миролюбиви намерения, за което си имат всички основания, понеже вчера претърпяха големи загуби. И тези намерения ги имат и сега, в противен случай Антилопата нямаше да остане.
— Хмм, звучи правдоподобно, ама…
— Ама…? Хайде продължавайте, за Бога!
— Аз не съм индиански познавач, ама в дните на моята младост попаднах веднъж при тях като пленник и подозирам, че не са наумили нищо добро.
— А заложникът, дето седи там в палатката?
— Въоръжен ли е нехранимайкото?
— Не. Двамата червенокожи оставиха оръжията си при конете.
— Тъй! Хм! Де да си дойдеше все пак по-скоро дон Естебан! Но колко лесно може да му… хм, се случи някакво нещастие, така че изобщо да не се върне. Предлагам за всеки случай да си изберем един предводител, за да знаем поне кого трябва да слушаме, ако ни нападат.
— А аз предлагам — възрази Гомес, — въобще да не предприемаме нищо. Дон Естебан ще бъде недоволен, а и трябва преди всичко да се пазим да не предизвикаме недоверието на индианеца.
Предложението намери всеобща подкрепа. Повторното предупреждение на Бенито се провали, така че в крайна сметка той се оттегли ядосан, но не без да произнесе преди туй решението.
— Добре, както искате, сеньорес! Но ви заявявам, че ще седна до палатката и ще наръгам червения мошеник веднага щом забележа и най-малкото, което ми прилича на нападение!