— Но те поискаха да ви застрелят, дон Фабиан!
— Това не им се удаде. Човешката кръв не трябва да се пролива ей така.
— Съгласен съм с теб, сине мой, макар да мисля другояче. Но тези двама мъже сега знаят бонансата и пуснем ли ги да офейкат, златото ти може да бъде оплячкосано.
Фабиан се усмихна.
— Откакто те имам отново, татко, и зная истинското си име, занаятът на гамбусино ми стана напълно безразличен. Още не съм решил какво да правя със златото, а от мъже като Бараха и Ороче няма защо да се опасяваме.
— Плейсърът си е твой, прави с него каквото си искаш!
Погледите им бяха по-скоро омагьосани от гледката на купчините самородно злато. И тримата знаеха че богатството не е най-висшето благо в живота, и все пак не можеха да отвърнат очи от блясъка, който струеше към тях.
— Санта Лаурета; какви камари злато! — измърмори угнетено Пепе. — Мисля, че със съдържанието на едно-единствено покривало човек би могъл да заплати в брой цялото имение Еланчове. И като помисля, че зад зелената стена има още повече, още много повече, направо, свят ми се завива. Но нима наистина ще позволите на тези типове да отмъкнат златото, сеньор Фабиан?
— Не. Нека се опиянят от своя звезден миг, та после толкова по-трезви да се върнат на земята!
— Тогава е крайно време да действаме, сине мой — предупреди Боа роз. — Виж, те вече товарят вързопите на конете! Да им викна ли?
— Да.
— Насочете пушките си, за да придобие подобаващ акцент онова, което ще им кажа!
Пепе и Фабиан промушиха цевите на пушките си между камънаците, а канадецът се изправи.
Дон Естебан вече поставяше крак на стремето, когато Боа роз насочи пушката си.
— Стой! — отекна мощният му глас.
Боа роз видя, че тримата от тях здравата се изплашиха, а само четвъртият, Диас, се владееше дотолкова, че изненадата не му личеше.
Убиецът на индианци отговори и поведе разговора. Фабиан също трябваше да се изправи и бе зяпнат от стоящите долу като призрак.
Когато Аречиса не се подчини на искането на канадеца за разтоварване на златото, само един знак от страна на Големия орел беше достатъчен и конете рухнаха на земята.
А след като дон Естебан се осмели да вдигне пушката си, Пепе не издържа и скочи рязко. На неговите малко припрени подкани Бараха и Ороче бързо-бързо се отдалечиха. Последва бягството на Аречиса, реализирано от Диас. Това беше твърде много за добрия мигелет от Еланчове. Той вдигна пушката, за да свали с изстрел граф Де Медиана от коня, ала Фабиан успя навреме да хване ръката му.
— Стой, не стреляйте! Пощадете и двамата!
Канадецът се усмихна.
— Нямай грижа, сине мой. Конят принадлежи на куршума ми. Тичайте бързо след тях!
Фабиан и Пепе тутакси се плъзнаха с безразсъдна дързост по стръмните скали и хукнаха след бегълците. А Големия орел следеше с цевта на своята тежка пушка скоковете на коня по равнината.
Двамата ездачи бягаха и се виждаха като едно-единствено тяло. Задницата на коня, раменете на Педро Диас — това бяха мишените, достижими за неговия куршум. От време на време се появяваше някое връхче от ушите на коня. Да жертва Диас, означаваше да действа мимо волята на Фабиан и да извърши едно безполезно убийство, защото дон Естебан после щеше да се измъкне… Още миг и бегълците щяха да излязат от обсега на насочената към тях пушка.
Но канадецът беше от ловците, които прострелват видрата или бобъра в окото, за да не похабят кожухчетата им. Той трябваше да уцели главата на коня, защото ако само го ранеше, ездачите щяха да се измъкнат.
Само за секунда животното се извърна малко настрани, подчинявайки се на юздата, и… този миг бе достатъчен за канадеца. Той натисна спусъка, куршумът изсвири толкова близо покрай лицата на двамата ездачи, че ги побиха тръпки.
Веднага след това конят се строполи мъртъв на земята.
Падането беше толкова стремглаво, че бегълците почти изгубиха съзнание. Изправиха се бавно, но до тях вече бяха Фабиан и Пепе — с пушки в ръце и ножове между зъбите.
Към тях тичаше с исполински крачки и Боа роз, пълнейки цевта на пушката си. Когато приключи със зареждането, спря — неподвижен като израсъл от земята дъбов ствол. Беше сигурен, че така владее положението.
Карабината на Педро Диас беше изхвърчала надалеч. Той се наведе и измъкна от подколенния ремък на ездовите си гамаши дълъг, остро заточен нож.
Дон Естебан вдигна своята английска двуцевка и я насочи. Той се подвоуми кого да просне с първия изстрел — Фабиан или Пепе, ала канадецът наблюдаваше всяко негово движение.