Той стисна ръцете на Боа роз и Дормилон и му личеше как искрено се радва на тази среща.
Фабиан пристъпи към Аречиса.
— Дон Антонио де Медиана, като мъж на честта ли искате да бъдете третиран или като обикновен авантюрист?
Запитаният го погледна с мрачна ненавист.
— Правете каквото искате!
Пепе приближи.
— Дон Антонио де Медиана, за вас ще е по-добре, ако се постараете да покажете по-приветлива физиономия. Санта Лаурета, ако запазите тази мутра, лесно може да се стигне дотам, че човек да процедира по-изкъсо с вас, отколкото с един беден дявол, да речем, изпратен на риболов за риба тон, защото казал истината. Това ви го заявява Пепе Сънливеца!
— Давате ли ни честната си дума, че няма да предприемете опит за бягство, ако ви развържем? — попита Фабиан.
— Няма да бягам — прозвуча лаконичният отговор. Диас също се застъпи.
— Аз поръчителствам за него — рече той, — ако моята дума значи нещо за вас!
— Това е достатъчно — кимна Фабиан. — Пепе, развържете го!
Дормилон и сега се подчини.
Аречиса се надигна от земята.
Беше пребледнял. Пепелявосивите, внезапно хлътнали страни му придаваха вид, сякаш през последните десет минути се бе състарил с десетилетие.
— Какво ви дава право да ме превръщате в обвиняем?
— Задължението на всеки свободен мъж, видял престъплението, да надига безнаказано глава — отвърна Боа роз. — Помнете, че съдиите на саваната са мъже, различни от продажните слуги, които не се двоумят да унищожат един честен мигелет, за да прикрият престъпленията на един граф!…
7. Соколово око
След като пресече веригата на Мъгливите планини, Рио Хила се насочва към Колорадо Ривър — границата между Аризона и Калифорния, и се влива в Калифорнийския залив.
От ъгъла, образуван от тези две реки, се простира почти до Пресидио Тубак широка плодородна зона, която предлага обилна паша на стадата мустанги и бизони. За червените племена тя е най-добрата ловна територия.
Почти две седмици след потеглянето на експедицията на дон Естебан от Тубак в тази част от саваната, която се простираше близо до границите на пресидиото, цареше необикновено оживление. Дълга редица от индиански палатки образуваше кръгов сектор, откъм чиято вътрешна страна бяха опънати на пръти многобройни ремъци с гъсто навесени по тях плоско и тънко отрязани ивици месо.
Навън до хоризонта се виждаха тук и там отделни ездачи или цели дружини червени ловци, докато пред палатките се мяркаха само жени и момичета, занимаващи се със сушенето на месото, остъргването на кожите, счукването на царевици и разни други домакински работи.
Палатката в средата беше по-висока и по-просторна от другите и на върха й имаше снопче орлови пера, раздвижвани леко от вятъра.
Пред входа седеше девойка и разкрасяваше един мокасин с богата орнаментировка от конски косми. Стъпалото, за което бе предназначен този полуботуш, трябва да бе малко, макар и не пък дотам малко и изящно като нейното, а явната любов, с която тя се бе отдала на заниманието си, навяваше предположението, че бъдещият притежател на художественото произведение не й беше непознат или безразличен човек.
Девойката беше красива, може би най-красивата в целия лагер. Тя беше детето на вожда, комуто принадлежеше палатката, и рангът на нейния баща й бе придал прелестната самоувереност, присъща за всяко от нейните грациозни движения.
Мокасинът беше готов. Тя го постави до другия — вече напълно завършен, и се изправи. Големите й тъмни очи забелязаха нещо, което привлече вниманието й. Малката светлокафява ръка прибра от челото буйната черна коса, спускаща се на вълни до кръста. Тя засенчи с десница очи, за да вижда по-добре.
Радостна усмивка озари нейните рязко очертани, но нежни и закръглени черти. След минута смуглата й кожа пребледня, а кракът й се вдигна боязливо, за да се завтече напред, към самотния конник, който се носеше в галоп към бивака.
Той яздеше кон, който би предизвикал възхищението на всеки познавач, и седеше с такава сигурност на гърба му, сякаш двамата бяха излени заедно. Ловната му дреха бе изцапана с кръв, а от левия ръкав капеше кръв на земята.
Ездачът също беше видял девойката. Очите му заблестяха и вместо да се насочи към някоя от външните палатки, накара бегача си да го отнесе с горда стъпка до нея.
С един ловък скок застана изправен пред нея.