Лисицата беше най-умният и тачен вожд сред команчите. Ето защо неговата дъщеря можеше да се омъжи единствено за воин, който да е вожд — умен, мъдър и разсъдлив в съвета, но храбър и хитър в боя. Един ден бащата бе забелязал, че един от последните му воини обича Мо-ла, а и на всичкото отгоре и тя откликва със същото влечение. Това го разлюти и той прокуди младежа от палатката и огъня си.
— Цветето на команчите ще стъпи само във вигвама на вожд с голямо име!
Така бе прозвучала тогава думата му и младият мъж си го бе отбелязал.
Един ден той изчезна от лагера — накъде, никой не знаеше. Скоро обаче запристигаха вести за него от всички посоки. Той беше предприел съвсем сам едно авантюристично пътуване. Край всеки лагерен огън, във всяка колиба и вигвам скоро се заговори за него. Той беше тръгнал да си извоюва име или да загине, ала когато се върна, покрит с рани и отрупан със скалпове, нямаше нужда да известява името си, защото то вече го бе изпреварило — Соколово око го бяха нарекли апачите. Беше посрещнат с ликуване и скоро го признаха за най-способния воин в своето племе, когото използваха за най-мъчните начинания, които не можеха да поверят на друг.
Мо-ла беше горда с него, а и Умната лисица тайно се радваше.
Първата половина от задачата си младежът беше изпълнил — носеше уважавано име. Втората половина беше по-мъчна за решаване — вожд можеше да стане единствено, ако избухнеше война между команчите и апачите или ако му се удадеше друга възможност да се отличи чрез някое изключително дело.
Соколово око стоеше пред вигвама си, загледан към саваната, към чийто западен хоризонт се спускаше все по-уголемяващият се слънчев диск и обливаше с трептяща мараня равнината.
Откъм редицата палатки се зададе бавно негов пламенен другар.
— Моят брат трябва да отиде при вожда!
Соколово око кимна и се упъти към вигвама на Лисицата.
Вождът му посочи с ръка проснатата до него кожа от пантера и му предложи лула.
Соколово око седна и дръпна няколко пъти, след което върна калюметата на вожда.
— Куршумът на един хлапак улучи Соколово око — поде Лисицата. — Раната опасна ли е за него?
— Цветето на команчите наложи върху нея тревата на изцелението. Нейните ръце са меки и нежни, а пръстите й — като остриетата на утринната зора — нощта на болестта и смъртта се отдръпва пред тях.
Мо-ла чу тези думи и се изчерви. Той се бе осмелил да говори за техните любовни дела — това бе знак, че е сигурен в постигането на целта си.
— Виделината на утрото поема по небето и вечерта отново изчезва — отговори Лисицата по алегоричния начин на изразяване на индианците, които говорят за себе си и другите най-често в трето лице. — Моят син не е в състояние да я задържи.
— Но тя се връща — отвърна младежът късо и гордо.
— Връща се — повтори вождът, насочвайки се към своята цел — и осветява плячката на команчите, които ловуваха и убиха бизони. Кожите на животните лежат пред вигвамите и никой воин няма да ги вземе със себе си по родните пасища.
— Бледоликите се нуждаят от кожите за ходилата на своите мокасини.
Вождът кимна, доволен от проницателността на Соколово око, който го беше разбрал.
— На юг лежи страната на бледоликите, с които апачите воюват, а команчите живеят в мир.
— Тя се казва Тубак.
— Моят син познава ли я?
— Соколово око видя каменните колиби, които те наричат град.
— Колко бледолики живеят там?
— Соколово око не можа да ги изброи — бяха повече от трите племена на команчите.
— И как наричат те този град?
— Както наричат страната — Тубак.
— Има ли там барут и олово?
— Барут, олово и пушки, ножове, тютюн, одеяла, перли… всичко, от което се нуждаят червените мъже за себе си и своите скуав.
— И белите мъже ще купят всичките тези кожи?
— Те ще дадат за тях на своите червени братя нещата, от които имат нужда.
— Тогава Умната лисица ще прати с изгрева на слънцето двайсет свои воини да закарат кожите на юг. Там те ще спрат, отдалечени на половин слънце от границата на страната, която Соколово око нарече Тубак. Моят син обаче ще възседне сега коня си, за да ги изпревари и да заведе бледоликите при тях.
Радостта на младежа от това поръчение бе голяма, но той не позволи тя да се забележи, а попита просто:
— Какво трябва да носят белите мъже?
— Пушки, барут и олово, брадви, ножове, игли, ножици, тютюн, одеяла и басма. Моят син ще види какво имат.