Гордостта на команча беше допаднала на хората, а великодушието му бързо бе спечелило сърцата им. Те го предпазиха от двамата разярено гледащи на него мъже.
— Ела тук, куче на команч — пенеше се Ел Местисо, докато се опитваше да си пробие път през посетителите. — Кажи си името, ако имаш такова!
— Ел Местисо ще се запознае със Соколово око! — прозвуча отговорът.
— Соколово око! — провикнаха се мексиканците.
— Соколово око! — извика и Сан меле и понечи да демонстрира сила, но бързо, изглежда, му дойде нещо друго наум.
— Ела, старо!
Той изчезна през широко разтворената врата. Баща му го последва със същата бързина.
Команчът тутакси застана до прозореца и приготви пушката си за стрелба.
— Какво се каниш да правиш? — попита угрижено съдържателят.
— Соколово око защитава коня си! — отговори команчът. Той имаше основание за своята бдителност, защото двамата разбойници наистина се приготвиха да се метнат на два от чакащите вън коне. Щом видяха насочената към тях пушка, се отказаха от намерението си и се отдалечиха с устремни крачки.
Мина известно време, преди мъжете да насядат отново спокойно един до друг. Хасиендерото взе пак думата.
— Соколово око от саваната ли идва?
— Той идва от север.
— Видя ли той следи от апачи?
— Той видя следата на пет пъти по десет ездачи и два пъти по десет коня, на които не е седял нито един апач.
— Къде я откри?
— На половин час път на север от Тубак. Соколово око нямаше време да я проследи.
— Мошениците сигурно ще извият на запад към Апачерията. Моят червен брат сам ли е?
— Чакат го два пъти по десет червени братя.
— Иска ли той да ми помогне да заловя апачите? Те ми откраднаха коне.
— Бледоликият има добро лице и открити очи. Соколово око ще го заведе при чакалите на саваната, когато изпълни мисията, която го води в страната на белите.
— Каква е мисията?
— Воините на команчите бяха на лов и имат много сиболови [51] кожи, за които искат барут и олово, пушки и ножове, одеяла и тютюн…
Тратанте се надигна и го прекъсна.
— Нещата, от които моят брат се нуждае, ще получи от мен. Аз имам всичко, каквото неговото сърце желае.
— И моят бял брат ще ни даде за кожите каквото желаем?
— Да. Къде са те?
— Половин слънце и малко лъчи оттук.
— Ще яздя със Соколово око! Кога ще потегли той?
— Когато бледоликите са готови да го следват.
— Тогава тръгваме веднага! — рече хасиендерото.
Беше му много приятно, дето попадна на команча, благодарение на когото щеше да получи може би помощта на двадесет бойци и да стане по този начин равен по брой на апачите.
— Да, тръгваме веднага! — реши и търговецът, събирайки вързопите си, за да ги натовари отново на мулетата.
Сиболеросите се присъединиха към преследвачите и скоро мъжете, които само допреди четвърт час нито се бяха виждали, нито познавали, бяха готови да възседнат конете си.
Кавалкадата потегли, и то в същата посока, в която дон Естебан бе напуснал града.
Извън селището, до примесен с диви лози елшак, Соколово око прикова поглед към земята. Той яздеше начело и, изглежда, беше забелязал нещо.
Наведе се малко по-ниско от врата на коня си. Един стрък дива тученица бе стъпкан, а отпечатаните в меката почва стъпала ясно показваха, че оттук двама босоноги мъже са се отправили към гъсталака.
Проницателният команч вече знаеше достатъчно.
Беше си помислил, че двамата разбойници ще положат всички усилия, за да узнаят какъв ще е резултатът от срещата във вентата. Ето защо очакваше, че те ще залегнат в засада нейде извън града. Това се потвърди, знаеше също, че бащата и синът се крият в шубрака и го наблюдават как минава с придружителите си край тях. Той продължи да язди с физиономия, сякаш си нямаше ни най-малко понятие за опасното съседство.
И все пак животът му висеше на косъм.
Кървавата ръка подпря цевта на пушката си на един чатал и се прицели.
— Стой, дърт шмекер! — повели синът му. — Искаш да извършиш глупост?
— Глупост ли е да очистиш един мошеник, който си достави удоволствието да ни издаде?
— Не, Той ще се прости с живота и скалпа си, това е сигурно. Но не сега.
— И все пак сега. Не му подарявам повече нито час!
Той се прицели и наистина щеше да натисне спусъка, ако синът му не беше избил рязко оръжието от ръката му.
— Побъркал ли си се, старий празноглавецо? Да не би да се каниш да ни окачиш целия отряд на врата, та да одерат нас вместо апачите?
— От тях аз не се боя. Или теб може би те е страх, а?