— Към кой вожд се числят червените ми братя?
— Черната птица изпрати своите воини да вземат коне от бледоликите.
— Те са извършили каквото той им е заповядал — отговори Ел Местисо. — Двайсет сърцати животни са дошли в техните ръце, но бледоликите са по петите им с ласа, пушки и ножове, за да си върнат конете.
— Апачът се смее над своите врагове!
— Също и над команчите?
— Той ги презира. Но кракът на команчите е далеч от следата на апачите!
— Команчът е по дирята им заедно с бледоликите! — заяви метисът.
Якия дъб го погледна удивено.
— Какво дири команчът при бледоликите и как се е озовал по стъпките на апачите?
— Той дойде в Тубак за търговец, който да занесе на неговите братя и сестри барут и олово, одеяла и мъниста. Натъкнал се е на дирята на апачите и ще я следва с бледоликите.
— Команчът сигурно ще е някое куче, което човек не може да повика по име.
— Той има голямо име.
— Как гласи то?
— Соколово око.
Апачът не отговори, но въпреки обичайната сдържаност на индианците пролича радостната изненада, която го обхвана при споменаването на името. Другите също вдигнаха погледи в очакване какво ще реши.
— Сигурен ли е моят брат, че команчът е Соколово око?
— Той говори с него.
Метисът благоразумно премълча по какъв начин е протекъл разговора.
— И той ще ни отведе при него?
— Да.
— Какво ще трябва да му дадат апачите в замяна?
Якия дъб знаеше от опит, че когато двамата мъже вършат нещо, окото им е все в собствената изгода. Ето защо Ел Местисо и Мано Сангриенто вдъхваха страх у индианците, но не бяха почитани и обичани.
— Той иска за себе си търговеца и имуществото му.
— Той ще го има. Скалпът на команча е по-ценен за апачите от цяла савана, пълна с бледни търговци. Къде ще срещнем бледоликите?
— На изток. Но моите братя трябва да се придържат малко на юг, за да не се натъкнат на тях, а да им се появят в гръб.
— Моят брат е умен и мъдър. Кога ще потеглим?
— Веднага.
— Те колко са на брой?
— Тринадесет души с команча.
— Тринадесет, това е числото на нещастието при бледоликите. Те ще видят слънцето още само един път!
Подразделението на апачите действително наброяваше петдесет мъже, както Соколово око съвсем правилно бе казал във вентата. Якия дъб заповяда на шест от тях да останат през нощта край огъня и да пазят задигнатите коне, а на заранта да чакат, докато той се върне с останалите.
Другите яхнаха животните си, двамата разбойници застанаха начело и скоро кавалкадата изчезна в мрака на нощта.
През това време Соколово око бе следвал без прекъсване пътя си. Не напредваха бързо, тъй като тежко натоварените мулета на търговеца можеха да се придвижват само в бавен ход. Хасиендерото често опитваше да завърже разговор с команча, ала намерението му се сблъскваше с мълчаливостта на скъпия на думи, вглъбен в себе си мъж.
Соколово око мислеше за Мо-ла, за щастливото обстоятелство, че толкова бързо бе намерил Ел Местисо и Мано Сангриенто, и за неочакваната надежда да се счепка още утре с апачите.
Внезапно Енсинас, сиболерото, пришпори коня си към челото на кавалкадата. Той беше стар, опитен саванен мъж, който бе свикнал да държи очите си отворени.
— Иска ли Соколово око да чуе една дума от своя брат? — попита той индианеца.
— Моят брат се е научил да ловува бизони и да разговаря с мечката. Соколово око държи ухото си отворено за него.
— Моят брат забеляза ли елшака, който растеше край водата извън града?
— Той го видя.
— Иззад елшите надничаха четири зли очи.
Старият ловец също като команча бе направил това наблюдение.
— При четирите зли очи имаше четири боси крака — допълни Соколово око.
Енсинас кимна. Сега знаеше, че отрядът се намира под отлично и бдително ръководство.
— Ел Местисо и Мано Сангриенто ще ни следват.
— Те няма да следват команча и бледоликите — възрази Соколово око.
Енсинас погледна изненадано бронзовото лице на индианеца.
— Как ще постъпят?
— Брат ми видя ли конете, които пасяха вдясно зад заграждението?
— Да.
— Разбойниците ще вземат два от тях и ще потърсят апачите между запада и севера, за да се върнат с тях по дирята на бледоликите, когато звездите изгреят на небето.
Енсинас бе смаян от проницателния ум, за който свидетелстваха тези думи, и от истината, която не можеше да им се оспори.
— Por Dios, това е вярно! Няма да ни се наложи да ги търсим, защото те сами ще ни дотърчат в ръцете!
— Те ще дойдат с утринната заря и ще дадат на команча и неговите бели братя скалповете си.