Соколово око видя до себе си мъж, който беше изкарал една добра школа в саваната, ето защо сега бе по-общителен, отколкото преди малко с хасиендерото.
— Кой е направил голямата диря, която води от Тубак на север? — попита той. — Тя е стара много слънца.
— Оставена е от една експедиция, която потеглила към Апачерията, за да намери там много злато.
— Злато? — поклати презрително глава индианецът. — Бледоликите търсят духа, който дебне в блясъка на метала, за да ги погуби. Те ще паднат и загинат от глад, зной и от ръката на апачите.
— Те имат и други врагове, по-опасни от апачите. Когато преди няколко дни се връщах от лова на бизони, срещнах трима ловци, които преследваха експедицията.
— Колко бледолики наброява тя?
— Осемдесет.
— Значи осем пъти по десет. Тримата мъже трябва да са големи и храбри ловци, за да се наемат с преследването на такъв голям брой врагове.
— Те са най-могъщите, докъдето саваните и горите стигат.
Вниманието на команча бе пробудено.
— Как се казват те?
— Всеки червен мъж знае техните имена. Аз седях цяла нощ с тях край лагерния огън и научих как се казват: Боа роз, Дормилон и Тибурсио Ареляно.
— Соколово око не познава първите две имена, но третото често е чувал. То принадлежи на един млад, добър бледолик, който е голям следотърсач. Бащата на този бледолик беше преди няколко зими в бивака на команчите и изпуши с Умната лисица калюмета във вигвама на вожда.
— Другите двама са още по-прочути от него. Боа роз и Дормилон са наречени така от белите. Червеният мъж обаче ги нарича вождовете на саваните и горите и им е дал имената…
Навярно за пръв път в своя живот Соколово око не успя да прикрие изненадата си. Почти бе спрял коня, когато прекъсна Енсинас:
— …имената Големия орел и Падащата светкавица.
— Да.
— Накъде води тяхната пътека?
— Към Мъгливите планини.
— Там е територията на Черната птица. Пушката на команча ще присъедини своя глас към гръмотевицата на техните карабини. Къде са се срещнали те с големия скаут?
— С Тибурсио Ареляно? Срещнали са го край хасиендата Дел Венадо. Недалеч оттам убили посред нощ два ягуара и една пума.
— Куршумът на скаута никога не пропуска целта.
— И преди, а сега е съвсем безпогрешен. Той е отнел пушката на Ел Местисо.
Този път команчът спря от изненада коня си.
— Пушката на Ел Местисо! Тя е най-добрата, която някога е говорила в тази страна, и се намираше в ръка, равняваща се на лапите на десет мечки. Той бил ли се е с Ел Местисо?
— Да. Разбойниците щели да нападнат дон Агустин и дъщеря му — Ел Местисо се канел да я направи насила своя жена или да изтръгне откуп за нея. Тибурсио пристигнал и отървал бащата и дъщерята.
— Той обича ли я?
Енсинас кимна замислено.
— Той ме помоли да й предам поздрав, който никой не бива да чуе. Аз и Паскуал отиваме в хасиендата да съберем стадата.
— Притежава ли богатият бледолик много стада?
— Повече от всеки друг. Ние ще ги подкараме и съберем край Бизоновото езеро, когато слънцето залезе шест пъти.
Соколово око наостри слух. Проницателният команч бе споходен от една мисъл.
— Знае ли Ел Местисо за това?
Енсинас се замисли.
— Той знае.
— Кой му го е казал?
— Аз самият. Във вентата заговорих за тези неща и двамата папагоси чуха всяка моя дума.
Команчът замълча умислен. След минута вдигна глава.
— Нека моят бял брат поздрави красивата повелителка на хасиендата Дел Венадо и от Соколово око, команча, като й каже още: «При Бизоновото езеро се пази от Ел Местисо!»
С тези думи той прекъсна разговора. Притисна коня с бедра и го подкара с грациозни скокове пред кавалкадата, докато сиболерото остана назад.
Малко преди свечеряване на северния хоризонт изплува памуковият гъсталак, който Соколово око бе набелязал на Умната лисица като място за среща. Там отрядът завари двайсетимата команчи. Те бяха довлекли огромните бали бизонови кожи, използвайки ласата като теглителни въжета.
Следите на апачите отдавна се бяха отклонили наляво, което обаче никой освен сиболерото не бе забелязал, тъй като всички разчитаха на водачеството на команча.
Край лагерния огън се настаниха хасиендерото със своите вакероси и двамата сиболероси, докато Соколово око се присъедини към индианците, които лагеруваха около друг огън.
Сега не беше време за сключване на сделки, понеже бързо се бе стъмнило. Търговията бе отложена за другия ден. Хората наизвадиха взетите провизии да вечерят, а Соколово око разстави обичайните, днес може би дори необходими стражи.