Ласото стигаше до долу… ама как да изкърти блока и да го изнесе горе, нали трябва да се държи с ръцете си? И нямаше ли тая златна буца да е толкова тежка, че ласото да се скъса?
Продължи да крачи замислен. Трябваше да намери начин да измъкне съкровището горе. Но за това имаше време. Сега най-належащо бе да подслуша пазарлъците.
Той реши, че най-добре ще чува от скалния конус. След като се спусна, затича към индианския гроб и се изкачи незабелязано, понеже петимата мъже се намираха от отвъдната страна.
— Видяхте ли, сеньор Бараха? — попита Ороче, когато Кучильо се отдалечи.
— Той трябва да е наблюдавал от дъба нещо важно.
— И ние трябва да отидем да видим какво е то!
Те се измъкнаха от скалите и приближиха до ръба на бездната. Там легнаха на земята като Кучильо, протегнаха вратове и погледнаха надолу.
Дълго време мина, преди някой от тях да се раздвижи. Бяха забелязали блока и при вида на невероятното съкровище двамата почувстваха как кръвта им се качва в главата и как забучава в кръвоносните съдове на мозъка. И те трябваше да затворят очи като Кучильо, за да не бъдат обхванати от главозамайването, но независимо от това зад спуснатите им клепачи бляскаха разноцветни искри, сякаш бяха вторачили поглед в опустошителния огън на слънцето.
Никой от тях не искаше другият да пипне блока и едновременно всеки реши сам да притежава златото, та дори ако се наложи да постигне целта си с убийство.
Около минута мълчаха, накрая Бараха запита:
— Видяхте ли нещо, сеньор Ороче?
— Да.
— Какво?
— Нищо друго, освен това, което вече видях отдолу — водопада.
— Аха!
— А вие?
— Нищо забележително! Каскадата, разпенената бездна, индианския гроб и край него тримата ловци с Аречиса и Диас.
— Хайде бе! Наистина ли?
— Наистина! — врече се лъжецът.
— Аз пък ще ви докажа, че не казвате истината, сеньор Бараха.
Бараха направи обидена физиономия.
— Не съм казвал истината, сеньор Ороче? Чули ли сте някога от устата ми да излиза лъжа?
— От време на време, драги ми сеньор Бараха, но не го приемайте като упрек, защото дори между приятели има някои дребни неща, които човек трябва да премълчава пред другия.
— И вие мислите, че сега аз нещо премълчавам?
— Това не зная, зная само че не казахте истината.
— И вие можете да го докажете?
— Да, ако ми позволите, сеньор Бараха.
— Говорете!
— Вие казахте, че сте видели тримата ловци заедно с дон Естебан и Диас. Мястото, от което гледахме надолу, и което си е още там, е разположено толкова встрани, че между тях и нас се издига гробницата, и ние следователно изобщо не сме в състояние да ги зърнем.
Бараха осъзна, че е говорил прекалено много.
— Вярно, сеньор Ороче, имате право! Но аз ви моля да повярвате, че не съм искал да изрека една неистина. Пропастта под нас, грохотът и бученето на водопада ми замаяха главата и така ми объркаха сетивата, че съм видял фигури, които въобще не са били пред мен.
— Убеден съм, че е така — рече Ороче учтиво, макар вътрешно да хранеше съвсем друго убеждение. — Но я погледнете към Пирамидата! Виждате ли мъжа, който се катери по нея?
— Кучильо!
— Наистина! Той се добра до платформата и приклекна.
— Сигурно иска да подслуша какви преговори се водят в Златната долина!
Двамата бандити го зяпаха мълчаливо и си блъскаха ума как един друг да се отстранят.
— Сеньор Бараха — взе накрая думата Ороче, — имам една добра идея.
— Нека я чуем!
— Убеден съм, че бонансата е известна на ловците.
— Как стигнахте до това гледище, което трудно се доказва?
— Пълните със злато завивки още лежат до мъртвите коне. Те трябва да са ги забелязали и ще питат за произхода на метала. Пък и нали чухте, че исполинът искаше бонансата за Тибурсио.
— Чух, ама това не доказва, че местонахождението на бонансата наистина им е известно.
— Та нали са ни видели, когато измъквахме златото!
— Правилно! Няма съмнение, че бонансата им е известна, но какво общо има това с вашата добра идея?
— Твърде много! Те ще очистят дон Естебан и Диас и ще отмъкнат златото, така че за нас и зрънце няма да остане.
— Може би е най-добре да изчакаме спокойно развитието на нещата!
— Първоначално и аз имах същото намерение, ала сега съзнавам, че е по-добре да им попречим да посегнат на плейсъра.
— Как се каните да направите това?
— Трябва незабавно да отидем до лагера и да уведомим нашите за бедственото положение, в което са изпаднали дон Естебан и Диас. Те веднага ще дойдат да ги освободят и после бонансата ще ни принадлежи. Трябва да имате предвид, сеньор Бараха, че тримата ловци са изключително дръзки и войнствени мъже. Аз имам състрадателно сърце, но при такова богатство трябва да говори само разумът. Ловците ще се бранят храбро и ще избият голяма част от нашите. После бонансата ще бъде разделена на малко дялове и всеки ще притежава едно безмерно богатство.