— Съгласен съм. Давайте, аз ще тегля пръв!
— Не, аз! Мое е правото, защото предложението е мое.
— Вие ще напипате и ще измъкнете малкия!
— Вие също!
— Вие не сте искрен, сеньор Ороче!
— Вие още по-малко, сеньор Бараха!
Те отново стояха разочаровани един срещу друг и се измерваха с гневни очи.
— Сеньор Ороче, ще ви направя едно предложение!
— Да го чуя!
— Изтърсете листата от шапката. Онзи, към когото падне големият, тръгва!
— Безпрекословно?
— Безпрекословно!
— Добре, съгласен съм. Внимавайте!
Ороче разтърси парцаливата си шапка с молитвена вглъбеност и остави листата да паднат на земята. Но големият падна точно между краката му, докато малкият прелетя по-близо до Бараха.
— Жребият определи вас, сеньор Ороче!
— Така е.
— И вие ще вървите!
— То се подразбира. Или може би ще е по-добре, ако яздя?
— По-добре ще е. Смятате да потърсите коня?
— Искате ли да ми помогнете?
— Да.
— Тогава елате!
Те се запромъкваха зад храстите покрай скалистата пътека и слязоха по хълма от срещуположната на Златната долина страна. Намериха следите и стигнаха по тях до една пещера, в която животното бе вързано за колче.
— Яхвайте, сеньор Ороче!
На длъгнестия гамбусино му беше необходимо доста време, докато се добере до седлото.
— По-бързо, няма време за губене! — настоя Бараха.
— Por Dios, та вие напирате така, като че животът на цялото християнство зависи от половин секунда! Ще бдите добре, нали?
— Ама как!
— Аз ще преведа експедицията към бонансата не оттук през планината, а по същия път, по който дойдохме с дон Естебан.
— Защо? — попита Бараха, макар добре да се досещаше.
— Защото на някой би могло да му хрумне да погледне надолу и да открие нашия скъпоценен блок.
— Вие сте предвидлив мъж, сеньор Ороче, на когото човек може да се осланя. А сега действайте, за да успеете!
— Веднага! Вие естествено няма да посегнете на нашето общо съкровище!
— Не и без вас.
— Ще имате ли добрината да ми дадете честната си дума?
— Давам ви я!
— Или стой… да ме прощавате, сеньор Бараха! Сигурно ще се съгласите, че при един такъв блок честната дума е нещо незначително. Закълнете се по-добре в светата Мадона!
— Заклевам се!
— Добре, ще повярвам на тази клетва!
— Вярвайте, особено като си спомните, че за сам човек е невъзможно да пипне златния къс!
Ороче обърна коня и въпреки че трябваше да бърза, го подкара извънредно бавно и колебливо.
Бараха почака, докато Ороче се изгуби от очи, и се върна по скалистата пътека отново на билото.
Първото нещо, което направи, бе да залегне при ръба и да измери с поглед разстоянието, делящо го от блока.
— Ласото ще стигне и знам, че ще ме издържи. Ще се спусна да огледам по-внимателно буцата.
Той извади ножа и отсече няколко клона от храстите, за да ги закрепи в края на ласото под формата на седалка. Другият край уви около дъба, така че клоните се полюляваха на около половин лакът под златната буца. Провери и здравината на дървото — можеше да започне рискованото дело.
Легна на земята, обърнат с крака към пропастта. Забравяше, че е невъзможно да измъкне горе блока. Не мислеше също за здравината на ласото, което беше толкова тънко, че да се изкатери отново по него, бе неизпълнимо начинание. Той просто искаше да се спусне — там, под страховитата пропаст, другото щеше да си дойде от само себе си. Вече спусна крака над бездната, когато един силен глас го спря.
— Стойте, сеньор Бараха!
Погледна нагоре. Ороче се изкачваше запъхтян по скалистата пътека.
— Връщайте се… иначе ще ви пратя един куршум в предателския мозък!
Дългият гамбусино бе насочил пушката и се целеше. Бараха бързо застана отново на краката си.
— Diablo, сеньор Ороче, мислех, че се носите в галоп към лагера!
— Така беше — рече онзи със силно зачервено от гнева и усилията лице, — ама един вътрешен глас ме предупреди да се върна. Както виждам, дошъл съм на мига, за да ви предпазя от извършване на грабеж и клетвонарушение!
— Грабеж и клетвонарушение? За какво си мислите!
— Ее, че какво се канехте да правите там долу?
— Ах, сеньор Ороче, мислите, че съм искал да сляза и да отмъкна блока? Вие сте откачили! Тежкият блок… ами свещената клетва, с която ви се врекох, е още по-тежка!
— Е, да де, толкова тежка, че я отхвърлихте от себе си! Аз оставам тук и няма да мръдна и крачка от това място!
— Ще видим, сеньор Ороче!
— Как така, сеньор Бараха?
— Ще тръгнете, защото жребият определи вас, а дон Естебан трябва да бъде спасен!