— Дяволите да го вземат заедно с Диас и всички ловци на света! Повече няма да ви оставя и секунда сам.
— Ще ви принудя!
— Хайде бе! И как, скъпи ми сеньор Бараха?
Бараха вдигна карабината си.
— Ако не тръгнете веднага, ще ви пратя ей тоя куршум в главата!
— И аз на вас моя — отговори Ороче, вдигайки на свой ред пушката.
Отново стояха един срещу друг, желаейки взаимно смъртта си, ала никой не се осмеляваше да дръпне спусъка. Много добре знаеха защо.
— Сеньор Бараха! — поде Ороче отново след известно мълчание.
— Сеньор Ороче — отвърна онзи.
— Искате ли да смъкнете пушкалото си?
— Не и преди да сте разкарали вие вашето!
— Ние не бива да гърмим.
— Защо?
— Защото ще привлечем вниманието на тримата ловци върху себе си.
— Това е сигурно!
— Искате ли едновременно да оставим пушките?
— Дадено. Хайде!
Те сложиха оръжията на земята и пристъпиха по-близо един към друг.
— Знаете ли, сеньор Ороче, че действително е по-добре, ако си останем приятели?
— Аз винаги съм бил на съвсем същото мнение, но вие с вашите предателски планове постоянно сте го препятствали. Човек не може да ви има никакво доверие.
— Аз ще ви направя едно предложение.
— Нека го чуем!
— Хайде още сега да издигнем заедно буцата.
— Това наистина е най-доброто. Човек не може да предвиди какво ще му сервира следващият миг.
— Един от нас трябва да се спусне.
— Един! Но кой?
— Аз.
— Не, аз!
В безумието си двамата не мислеха за риска, а само колкото се може по-скоро да имат златото в ръката си.
— Защо точно вие?
— Защото съм по-лек от вас и на вас ще е по-лесно да ме държите.
— По-лек от мен? Тъкмо наопаки!
Бараха се загледа пред себе си. Лицето му придоби израз, който Ороче за съжаление не забеляза.
— Е, добре, сеньор Ороче, за да видите, че съм по-добър, отколкото ме изкарахте преди малко, дайте си ласото. Ще го свържем с моето, за да могат двойно повече да носят.
Преплетоха единия край на ласата в клоните, а другия навиха около стъблото на дъба. Ороче възседна седалката и тикна ножа между зъбите си. Бараха улови шесткратно усуканите ремъци и бавно запуска дългия мандолинаджия покрай стената на пропастта.
— Стой! — викна по едно време Ороче.
Беше достигнал блока. Бараха върза ласата здраво за дъба и погледна надолу, където Ороче напрягаше всички сили да откърти огромното кюлче.
— Ще стане ли?
— Да, но бавно!
Мина може би четвърт час. Къс след къс се къртеше твърдият кварц от скалната стена, а Ороче работеше с такъв ламтеж и напрежение, че едри капки пот се отделяха от челото и страните му. Най-сетне той нададе ликуващ вик.
— Готово? — попита Бараха отгоре.
— Да.
— Можете ли да го държите?
— Той е невероятно тежък!
— Не го оставяйте, в името на вси светии, да падне!
— Няма. Но теглете, бързо теглете, защото не мога дълго да го държа!
Бараха заработи с всички сили. Погледът му бе прикован в ножа, който му бе под ръка, и към мястото от ръба, където трябваше да се появи Ороче.
Ето че главата на изнурения мъж се подаде.
— Diablo, сеньор Бараха, теглете!
— Освободете се от товара, сеньор Ороче, оставете го, за да използвате и двете си ръце и да се прехвърлите изцяло горе!
Съветът се стори разумен на гамбусиното. Той сложи на ръба на пропастта златния блок, само една трета от който се подаваше от скалата, и опита да се залови с ръце. В този миг Бараха сграбчи ножа си.
— Прав ти път надолу, мошенико!
С енергичен замах той сряза ласата, ала закъсня с един миг. Ороче беше забелязал движението и в пристъп на безумен страх се хвана светкавично за блока. Тежкото злато не стоеше стабилно и бе твърде близо до пропастта, така че нямаше начин да го удържи. Прозвуча ужасяващ вик, повторен в десетократно ехо. Гамбусиното изчезна във врящата бездна, а златният къс се удари в един стърчащ скален ръб, падна върху втори издаден връх. Двете препятствия го отклониха от отвесната линия и златото не бухна в разпалената вода, а се заби дълбоко в меката почва на брега, която моментално се затвори над него.
— Santa Madonna, какво сторих! — извика Бараха. — Златото изфиряса, безвъзвратно пропадна!
Той се надвеси над пропастта и впери помътнели очи надолу — нямаше какво друго да си помисли, освен че блокът е паднал заедно с Ороче във водата.
— Глупакът аз, жалкият, злочест, непредпазлив глупак! Защо не почаках, буцата да ми бъде в кърпа вързана и едва тогава да пратя тоя Ороче по дяволите!