— Торп! — Лив позна мъжа от тайните служби и се намръщи, когато той даде знак само на него. — Комисар Дениълс иска да те види.
— Разбира се. — Торп смачка поредната цигара под обувката си. — Тя също — добави и посочи с палец към Лив. — В екип сме.
Лив сподави усмивката. Това вече е нещо различно. Последва го мълчаливо.
Специалната кола за свръзка беше разположена доста далече от участъка за пресата. Лив бързо огледа оборудването — магнетофони, мегафони, телефони — и мъжете, които работеха, запретнали ръкавите на ризите си. Какво може да искат от Торп? — зачуди се тя. Това тук няма нищо общо с пресата.
Комисар Дениълс побутна очилата на умореното си лице.
— Т. С., Мъроу иска да разговаря лично с теб. Ще играеш ли?
— Естествено.
— Лентата е включена. Внимавай какво казваш. Ако има някакви искания, не му обещавай, не се пазари. Остави това на нас. — Говореше бързо и безстрастно, но Лив долови подтекста. Не му се нравеше особено новия обрат на събитията. — Нямаш пълномощия да му осигуриш онова, което желае. Достатъчно умен е, за да го разбира. Каквото и да ти поиска, кажи му, че ще провериш и пак ще се чуете. Разбра ли?
— Разбрах. — Комисарят погледна към Лив и се взря в журналистическата й карта. — Тя е с мен — спокойно поясни Торп.
— Нищо оттук няма да излиза в ефир, докато аз не кажа. — Очите му бяха студени, почти враждебни. — Няма да му предоставим директен достъп в ефир.
— Разбрано — спокойно отвърна Лив, после изгледа как подават слушалката на Торп.
— Ние ще наберем номера. — Дениълс даде знак на един от хората си. — Накарай го да говори, колкото можеш по-дълго. Ако нещата започнат да излизат извън контрол, ще ги поемем в наши ръце.
Торп кимна и чу как Мъроу вдига телефона при първото позвъняване.
— Т. С.?
— Да. Как си, Ед?
Мъроу се изсмя нервно.
— Страхотно. Ще правиш репортаж за мен?
— Точно така. Искаш ли да ми кажеш защо си там горе и какво ще те накара да слезеш?
— Спомняш ли си онзи ден, когато седяхме в кабинета ми и си говорехме за „Бърдс“, докато Уайът се бавеше на някакво събрание?
— Разбира се. — Торп зърна за миг мрачната физиономия на Дениълс, който придържаше слушалките към ушите си. — Миналата година в края на лятото. „Ориълс“ се бореха за първото място. — Измъкна нова цигара и щракна със запалката си. — Гледал ли си някой мач тази година?
Лив успя да чуе ехото от френетичния смях в слушалката.
— Вече хвърлих двайсет и пет хилядарки в мачовете за тази година.
— Лоша работа. Пари ли ти трябват? — Сега очите на Торп бяха приковани в Дениълс. — Това ли искаш, за да пуснеш Уайът?
— Ще ти кажа всичко Т. С., но само на теб. Идваш тук и правиш едно от прословутите си интервюта. Давам ти изключителни права.
Лив чуваше само откъслечни думи, но това, което дочу, я накара да сграбчи панически ръката на Торп. Без да й обръща внимание, той продължи да се взира в Дениълс.
— Прекалено много заложници — изрече приглушено комисарят.
— По този начин ще имаш още един заложник, Мъроу — спокойно отвърна Торп. — Сделката не ми се струва много добра.
— Да, да, разбирам какво имаш предвид. — Гласът на Мъроу трепереше нервно. — Може би ще разменя двамата помощници срещу теб. Ако ми обещаеш, че ще дойдеш. Държиш на думата си, нали, Т. С.?
— Двама срещу един — замислено изрече Торп, наблюдавайки внимателно Дениълс, докато Лив здраво стискаше ръката му и клатеше глава. — Но пък помощниците нямат особена стойност, не е ли така?
Последва дълга пауза. Лив усети как потта започва да се стича на струйка по гърба й.
— Качваш се горе съвсем сам, без опашка, и аз пускам Уайът. Как ти се вижда такава сделка? Възможност, която се пада веднъж в живота, Т. С. Няма да изпуснеш такава сензация, нали?
— Ще трябва да го съгласувам с големите клечки в Си Ен Си, Ед. Дай ми десет минути. Ще ти се обадя пак.
— Десет минути — потвърди Мъроу и прекъсна връзката.
Лив сграбчи сакото на Торп и го издърпа с лице към себе си.
— Не — тръсна енергично глава, а в очите й се четеше безумен страх. — Не можеш. Не може и да си помислиш да направиш такова нещо. Не можеш, Торп!
— Чакай за момент. — Гласът му прозвуча спокойно и делово и той я отдръпна встрани. — Е? — извърна се лаконично към Дениълс.
— На първо място, не можем да искаме от теб да ни сътрудничиш.
— Значи няма да искате — отвърна Торп. — По-нататък?
— Хората, с които трябва да говоря, преди да се съгласим на подобна размяна. — Дениълс потърка устата си с длан. Тази работа не му харесваше. Но вътре бе замесен сенатор. Деликатно положение, каза си той. Много деликатно.