— Предполага се, че е успокояващо — намесва се Изи и макар да не изпъшква „Отврат“, лицето ѝ за момент се изкривява от погнуса при следващата снимка: близък план на главата на Джанис Елъртън. Пликът е замъглен от последните ѝ глътки въздух, но Ходжис вижда, че очите ѝ са затворени. И тя изглежда умиротворена.
— Във флакона има хелий — обяснява Пийт. — Можеш да си го купиш от всеки голям магазин за намалени стоки. Предполага се, че ще го ползваш да надуваш балони за рождения ден на детето, но явно е също толкова подходящ да се самоубиеш с него, стига да си нахлузил найлонов плик на главата си. Получаваш световъртеж, след това губиш ориентация и на този етап вероятно не можеш да махнеш плика, дори да си си променил решението. След това губиш съзнание и умираш.
— Дай предишната снимка — казва Холи. — Където се вижда цялата баня.
— А — възкликва Пийт, — доктор Уотсън май е забелязал нещо.
Изи се връща. Ходжис се надвесва и присвива очи — не вижда наблизо като някога. И разбира какво е забелязала Холи. Близо до сив щепсел, включен в един от контактите, има флумастер. Някой — според него Елъртън, защото дните, когато дъщеря ѝ е можела да пише, са приключили отдавна — е написал една-единствена буква на плота: Z.
— Според теб какво е? — пита Пийт.
— Предсмъртното ѝ писмо — предполага Ходжис. — Зет е последната буква от азбуката. Ако знаеше гръцки, можеше да напише омега.
— И аз мисля така — съгласява се Изи. — Някак елегантно е, като се замислиш.
— Z е знакът на Зоро8 — информира ги Холи. — Има много филми за него, в един дори Антъни Хопкинс играе Дон Диего, но филмът не ме очарова.
— Смяташ ли, че има нещо общо със случая? — пита Изи с престорен интерес, но тонът ѝ е доста хаплив.
— Има и телевизионен сериал — продължава Холи. Взира се като хипнотизирана в снимката. — Продукция на Уолт Дисни още от времето на черно-белите филми. Госпожа Елъртън може да го е гледала като дете.
— Имаш предвид, че е търсила убежище в спомени от детството си, докато се е подготвяла да се самоубие? — недоверчиво промърморва Пийт; Ходжис си казва, че съмнението на бившия му партньор е основателно. — Предполагам, че е възможно.
— По-вероятно е някоя тъпотия — заявява Изи и завърта очи.
Холи не им обръща внимание, а пита:
— Може ли да огледам банята? Няма да пипам нищо, въпреки че съм с ръкавици.
Изи веднага се съгласява:
— Ама, разбира се, действай.
„С други думи — мисли си Ходжис, — изчезвай и остави големите да си поговорят.“ Не му се нрави отношението на Изи, но тъй като очевидно Холи не се засяга, не смята да повдигне въпроса. Освен това днес Холи е малко превъзбудена, умът ѝ сякаш скача в различни посоки. Сигурно е заради снимките. На полицейските снимки мъртвите изглеждат още по-страшно.
Тя отива да огледа банята. Ходжис се обляга назад и сключва ръце на тила си, при което лактите му щръкват. Проблемният му стомах не е толкова проблемен тази сутрин, може би защото пи чай вместо кафе. Ако кафето му вреди, ще се наложи да се запаси с щадящ стомаха чай. По дяволите, направо ще си го купува на едро. Наистина му писва от постоянните болки.
— Всъщност защо ни повика, Пийт?
Пийт повдига вежди, преструвайки се, че не разбира въпроса:
— Какво искаш да кажеш, Кърмит?
— Прав беше, че ще пишат за това във вестниците. Тази новина е точно от тъжните гадости в стил сапунена опера, по които си падат хората. Прави собствения им живот по-поносим…
— Цинично, но най-вероятно вярно — въздиша Изи.
— … но всяка връзка с касапницата с мерцедеса е по-скоро случайна, отколкото причинно-следствена. — Ходжис не е напълно сигурен, че има точно това предвид, обаче звучи добре.
— Имаме класическо убийство от милосърдие, извършено от старица, която повече не е издържала да гледа как дъщеря ѝ страда. Вероятно последната мисъл на Елъртън, когато е пуснала хелия, е била: „Скоро ще бъда с теб, миличка, и ще вървим заедно по улиците на рая.“
Изи изсумтява, но Пийт е доста блед и замислен. Ходжис внезапно си спомня, че преди много време, може би трийсет години, бившият му партньор и жена му загубиха първото си дете — момиченце; беше починало от синдром на внезапната детска смърт.
— Тъжно е и вестниците ще го дъвчат ден-два, но се случва някъде по света всеки ден. Всеки час дори. Така че не увъртай, а кажи какво става.
— Вероятно нищо особено. Според Изи.
— Точно така — потвърждава Изи.
— Вероятно смята, че мозъкът ми се размеква с приближаването до финала.
— Изи не смята така. Изи мисли, че е време да спреш мухата Брейди Хартсфийлд да ти бръмчи в главата. — Тя извръща към Ходжис тъмносивите си очи: — Госпожица Гибни може да има нервни тикове и странни асоциации, но много ловко спря часовника на Хартсфийлд, признавам ѝ го. Сега лежи зомбиран в ТМУ „Кайнър“, където ще остане вероятно докато хване пневмония и умре, спестявайки на щата куп пари. Никога няма да го съдят за деянията му, всички го знаем. Не го арестува за касапницата пред Общинския център, но Гибни му попречи да взриви две хиляди хлапета в концертна зала „Минго“ година по-късно. Това са фактите, хора. Приемете, че сте победили, и продължете напред.
8
Зоро (на испански Zorro — лисица) е герой от роман на Джонсън Маккъли, издаден през 1919. Зоро защитава бедните от престъпниците и злодеите. Всъщност този очарователен бандит е благородникът Дон Диего де ла Вега. Той е облечен в черно и носи черна маска. Със своята рапира изписва по стените знак, който е негова „запазена марка“ — голямо Z, е претворен в няколко кино и телевизионни филми, както и в няколко книги. — Б.пр.