— Не — отговаря, — в дневната нямаше книги, макар да видях няколко на снимката от стаята на Стоувър. Едната май беше Библия… — Млъква, вглежда се в сгънатия вестник на скута ѝ и пита: — Какво криеш там, Холи?
Когато се изчервява, Холи сякаш превключва на код за опасност първа степен — яркочервен. Лицето ѝ пламва толкова силно, че тя сякаш ще получи удар. Това се случва и в момента.
— Не е кражба — оправдава се. — Взех го назаем. Никога не крада, Бил! Никога!
— По-спокойно. Какво е?
— Онова, което върви със зарядното от банята.
Тя разгъва вестника и Ходжис вижда яркорозова джаджа с тъмносив екран. По-голяма е от електронна книга, но е по-малка от таблет.
— Когато слязох обратно в дневната, седнах за малко на креслото на госпожа Елъртън да помисля. Пъхнах длани между страничните облегалки и седалката. Не търсех нещо, направих го машинално.
Поредният трик за самоуспокояване, предполага Ходжис. Виждал е много подобни през годините, откакто я срещна за първи път в компанията на прекалено грижовната ѝ майка и агресивно-общителния ѝ чичо. В компанията им? Подобен израз предполага равнопоставеност. Шарлот Гибни и Хенри Сироа я третираха повече като дете с умствен недъг, пуснато за малко от психиатрията. Тя вече се е променила, но са останали следи и от предишната Холи. Той няма нищо против. В крайна сметка, всеки си има трески за дялане.
— И го напипах вдясно. Това е „Заппит“.
Названието бегло напомня нещо на Ходжис, макар да е доста бос по отношение на компютърните джаджи. Все прецаква нещо на домашния си компютър и понеже Джером го няма, Холи идва в къщата му на Харпър Роуд, за да го оправи.
— Какво, какво?
— Игра „Заппит“. Попадала съм на рекламите им онлайн, макар и не в последно време. Продават се предварително заредени с над сто елементарни игри като „Тетрис“, „Саймън“ и „Магическата кула“. Без сложни игри като „Гранд Тефт Ауто“. Та кажи ми какво правеше там, Бил. Как е попаднал в къща, където едната жена е почти на осемдесет, а другата не може да загаси лампата, камо ли да играе на видеоигри.
— Изглежда странно, права си. Не е съвсем необичайно, но със сигурност е особено.
— И кабелът беше включен точно до онази буква Z, — добавя тя. — He Z, обозначаваща край като в предсмъртно писмо, a Z — първата буква на „Заппит“9. Поне така си мисля.
Ходжис се замисля и промърморва:
— Може би.
Пита се дали е срещал названието преди, или е онова, което французите наричат faux souvenir — лъжлив спомен. Би могъл да се закълне, че има някаква връзка с Брейди Хартсфийлд, но може би греши, защото днес непрекъснато мисли за него.
„Откога не съм го посещавал? Шест месеца? Осем? Не, повече са. Много повече.“
За последно беше при него след историята с Пит Саубърс и скритите откраднати пари и тетрадки, които Пит беше открил, заровени почти в задния му двор. Тогава Брейди му се стори непроменен — млад мъж, превърнат в зеленчук, с карирана риза и с джинси, които никога не се цапаха. Седеше на същия стол както винаги, когато Ходжис влезеше в стая 217 на Клиниката за травматични мозъчни увреждания, и се взираше в закрития паркинг отсреща.
Единствената промяна през онзи ден не беше в стая 217. Беки Хелмингтън, главната сестра, беше прехвърлена в хирургическото отделение на „Кайнър“ и вече не можеше да осведомява Ходжис за слуховете относно Брейди. Новата главна сестра беше непоклатима, с лице като свит юмрук. Рут Скапели отказа предложението на Бил за петдесет долара срещу някоя информацийка за Брейди и заплаши, че ще се оплаче, ако отново ѝ предложи пари, за да получи сведения за пациент.
— Дори не сте на списъка му с посетители — изтъкна с леден тон.
— Не искам сведения — каза ѝ Ходжис. — Разполагам с цялата информация, която някога може да ми потрябва. Интересува ме какво говорят за него хората от персонала. Защото се носеха слухове, нали знаете? Някои бяха доста… странни.
Скапели надменно го изгледа:
— Във всяка болница се разпространяват слухове, господин Ходжис, и винаги са за известните пациенти. Или както е в случая на господин Хартсфийлд — за печално известните. Проведох оперативка скоро след преместването на сестра Хелмингтън в сегашното ѝ отделение и информирах хората си, че ако някой се осмели да разпространява клюки за господин Хартсфийлд, ще се погрижа да бъде освободен. Що се отнася до вас… — Гледаше го отвисоко, лицето ѝ, подобно на юмрук, сякаш се сви още повече. — Невероятно е, че бивш полицейски служител, при това носител на почетни награди, е готов да даде подкуп.
Скоро след тази доста неприятна среща Холи и Джером Робинсън го притиснаха и настояха посещенията му при Брейди да престанат — за негово добро. Джером бе много сериозен, обичайното му весело бърборене никакво го нямаше.