— Единственото, което ще постигнеш, е да се нараниш — каза. — Винаги знаем кога си ходил на свиждане, защото два дни след това си като буреносен облак.
— По-скоро седмица — поправи го Холи. Не го поглеждаше и така чупеше пръсти, че на Ходжис му се искаше да ги сграбчи, преди да ги е прекършила. Гласът ѝ обаче беше строг и уверен: — От него не е останало нищо, Бил. Приеми го. Ако беше предишният Брейди, всяка твоя поява щеше да му доставя удоволствие. Щеше да вижда какво ти причинява и да се радва.
Аргументите ѝ бяха железни и Ходжис я послуша. Престана да ходи в болницата. Беше като да откажеш цигарите: отначало е трудно, но с течение на времето става все по-лесно. Сега седмици наред не мисли за Брейди и за отвратителните му престъпления.
„От него не е останало нищо.“
Ходжис си го повтаря, докато кара обратно към детективската агенция, където Холи ще се задейства на пълни обороти и ще започне да издирва Нанси Олдърсън. Каквото и да се беше случило в къщата на Хилтоп Корт — поредицата от мисли и разговори, сълзи и обещания, приключила с инжектирането на разтворените хапчета в сондата и с бутилката хелий с лепенката с усмихнати деца, — не би могло да има нещо общо с Брейди, понеже Холи буквално му размаза мозъка. Ходжис понякога изпитва съмнения, че Хартсфийлд се е превърнал в зеленчук, защото не може да понесе мисълта, че чудовището избегна наказанието. Че той, опитният полицай, не успя да го залови. Дори не можа да го халоса с чорапа, пълен със сачми, който наричаше Бияча, защото тъкмо тогава получи инфаркт.
И все пак… думата „Заппит“ му напомня нещо.
Знае, че я е чувал някъде.
Стомахът го свива предупредително и той си спомня, че е пропуснал медицинския преглед. Налага се пак да отиде, но няма да е днес, а утре. Навярно доктор Стамос ще му каже, че има язва, а подобни новини могат да почакат.
Холи пак е оставила до телефона кутийка с никотинови дъвки, но не ѝ се налага да сдъвче нито една. Още при първото обаждане попада на снахата на икономката, която, разбира се, пита защо някой от агенция, наречена „Търси се“, иска да се свърже с Нан.
— Да не е за наследство или нещо подобно? — Тонът ѝ е обнадежден.
— Един момент — казва Холи, — ще ви оставя на изчакване, докато повикам шефа. — Ходжис не ѝ е шеф, направи я пълноправен партньор след историята с Пит Саубърс миналата година, но това е оправдание, до което тя прибягва в моменти на стрес.
Ходжис, който търси на своя компютър информация за „Заппит Гейм Системс“, вдига слушалката, а Холи се върти около бюрото му и дъвче яката на полото си. Той задържа пръст над бутона на телефона достатъчно дълго да информира Холи, че яденето на вълна едва ли е полезно за нея, да не говорим, че ѝ съсипва дрехата, после се свързва със снахата.
— Боя се, че имам лоши новини за Нанси — подхваща и накратко ѝ разказва за случилото се.
— О, Боже! — възкликва Линда Олдърсън (Холи е написала името ѝ в бележника му). — Новината ще я съсипе не само защото ще загуби мястото си. Работеше за тези жени от 2012 и наистина ги харесваше. През ноември дори вечеряха заедно на Деня на благодарността. Вие полицай ли сте?
— В оставка — уточнява той, — но работя с екипа, който разследва случая. Помолиха ме да се свържа с госпожа Олдърсън. — Лъжата няма да му тежи на съвестта, защото Пийт го въвлече в разследването, като го повика на местопроизшествието. — Бихте ли ми казали как да се свържа с нея?
— Ще ви дам номера на мобилния ѝ. Замина за Шагрин Фолс за рождения ден на брат си в събота. Четиресетгодишен юбилей е, та жената на Хари устройва голямо тържество. Нанси ще остане до сряда или четвъртък мисля — поне така възнамеряваше. Сигурна съм, че ще се върне, щом научи. Живее сама след смъртта на Бил — брата на мъжа ми. Единствената ѝ компания е котката. Госпожа Елъртън и госпожица Стоувър заместваха семейството ѝ. Много ще се натъжи.
Ходжис записва номера и веднага се обажда. Нанси Олдърсън вдига на първото позвъняване. Той се представя и ѝ съобщава за случилото се.
Тя явно е потресена и отначало не продумва, после възкликва:
— О, не, не може да бъде! Има някаква грешка, детектив Ходжис.
Не си прави труда да я поправи, защото е заинтригуван.
— Какво имате предвид?
— Защото те са щастливи. Разбират се чудесно. Гледат заедно телевизия или филми на дивиди плейъра — от онези програми с кулинарни майстори или разни женски програми с известни гости, които говорят на забавни теми. Може да не ви се вярва, но в този дом много се смеят. — Нанси Олдърсън се поколебава, сетне добавя: — Сигурен ли сте, че нямате грешка? За Джан Елъртън и Марти Стоувър ли говорите?