— Не смятам, че Елъртън би приела каквото и да било от човек с яке, подлепено с бояджийска лепенка. Не го отхвърлям напълно, обаче мисля, че е малко вероятно.
— Изяж си обяда, Бил. Ако омета всичко, ще изглеждам като прасе.
Той неохотно взема пръчиците, макар напоследък да няма почти никакъв апетит, дори когато стомахът не го мъчи. Щом хапката заседне в гърлото му, я прокарва с глътка чай. Може би идеята е добра, тъй като явно чаят помага. Мисли си за резултатите от изследванията, които предстои да види. Хрумва му, че проблемът може да е по-сериозен от язва, че язвата вероятно ще е най-оптимистичният вариант. Има лекарства за язва. За други заболявания… май не.
Когато започва да вижда средата на чинията си (но, Исусе, колко много храна е останала отстрани), оставя пръчиците и казва:
— Открих нещо, докато ти търсеше Нанси Олдърсън.
— Казвай.
— Свързано е със „Заппит“. Изумително е как се появяват и изчезват тези компютърни компании. Като глухарчета през юни. Пък и това устройство не станало хит на пазара. Било твърде елементарно, прекалено скъпо, имало много конкуренти, предлагащи игри на по-високо ниво. Цената на акциите на „Заппит“ паднала и те били изкупени от компания на име „Сънрайз Салюшънс“. Преди две години тази компания обявила фалит и прекратила дейността си. Което означава, че „Заппит“ отдавна не съществува и че човекът, раздавал електронните игри, сигурно е участвал в някаква измама.
Холи веднага прозира накъде бие той:
— Значи въпросникът е бил глупост, която да добави малко, как се наричаше… достоверност? Само че онзи не се е опитал да измъкне пари от Джанис, нали?
— Не. Поне доколкото знаем.
— Тук има нещо странно, Бил. Ще кажеш ли на детектив Хънтли и на госпожица Хубави сиви очи?
Ходжис е взел с пръчиците най-малкото парченце агнешко, останало в чинията, и необходимостта да отговори на партньорката си е повод да го пусне обратно.
— Защо не я харесваш, Холи?
— Ами, смята ме за луда. Факт.
— Сигурен съм, че тя не…
— Да, смята ме. Вероятно ме смята и за опасна заради начина, по който халосах Брейди Хартсфийлд на концерта на „Раунд Хиър“. Но не ми пука. Бих го направила пак. Хиляди пъти!
Ходжис слага ръка върху нейната. Клечките между пръстите ѝ вибрират като камертон.
— Знам. И всеки път ще е основателно. Спаси живота на минимум хиляда души.
Холи измъква ръката си и започва да взема ориз от чинията — зрънце по зрънце.
— О, мога да преживея, че ме смята за луда. Цял живот съм се справяла с хора, които го мислят, начело с родителите ми. Но има още нещо. Изабел вижда само това, което е пред очите ѝ, и не харесва хора, които виждат повече или поне търсят повече. И за теб мисли същото, Бил. Ревнува Пийт от теб.
Ходжис не продумва. Никога не му е хрумвала подобна възможност.
Тя оставя пръчиците:
— Не отговори на въпроса ми. Ще им кажеш ли какво научихме досега?
— Още не. Първо искам да направя нещо друго, ако днес следобед поемеш работата в агенцията.
Холи се усмихва на остатъците от храната в чинията си:
— Че кога ли не го правя?
Бил Ходжис не е единственият, който от пръв поглед не харесва заместницата на Беки Хелмингтън. Сестрите и санитарите от Клиниката за травматични мозъчни увреждания наричат работното си място „Кофата“ (от израза „кофа мозък“, както се наричат на жаргон каските на мотоциклетистите). Не след дълго Рут Скапели стана известна като сестра Рачид10. До края на третия си месец в отделението премести три сестри за незначителни нарушения и уволни един санитар за пушене в склада. Отгоре на всичко забрани цветните униформи, защото били „твърде разсейващи“ или „твърде провокативни“.
Само че лекарите я харесват. Намират я за бърза и компетентна. И с пациентите е бърза и компетентна, но студена, а и в отношението ѝ към тях се усеща презрение. Не позволява дори най-тежко пострадалите да бъдат наричани зеленчуци, изгорели крушки или кухи лейки, поне пред нея, но има определено отношение.
— Знае си работата — каза една от сестрите на друга в стаята за почивка скоро след постъпването на Скапели на работа. — Няма спор, обаче нещо ѝ липсва.
Другата сестра беше с трийсетгодишен стаж и се беше нагледала на какво ли не. Замисли се, после каза само една дума, но тя беше le mot juste — точната дума:
— Милосърдие.
Скапели никога не показва студенина или презрение, когато при визитациите придружава шефа на неврологията Феликс Бабино, а и той най-вероятно не би забелязал. Някои от другите лекари са забелязали, но не отдават значение; поведението на незначителни твари като сестрите — пък били те и старши — е далеч под нивото на царствения им взор.
10
Сестра Рачид — героиня от романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“. Студена, безсърдечна и тиранична, тя е старша сестра, която неуморно тормози душевноболните пациенти. — Б.пр.