Изключва алармата в антрето, като чете номерата от листче, закачено за папката, която носи. Докато развежда Ходжис из стаите на долния етаж и стъпките им отекват в празните помещения, не може да се сдържи и заговаря като агент по недвижими имущества, предлагащ имот на потенциален клиент. Да, къщата е доста далеч от центъра, няма спор, но обаче това означава, че получаваш всички удобства — водоснабдяване, поддръжка на градината, извозване на боклука, училищен автобус, градски транспорт — без да си принуден да търпиш градския шум.
— Може да се включи кабелна телевизия без допълнителни устройства, имотът е много над минималните изисквания за сигурност — добавя.
— Страхотно, но не искам да купя къщата.
— А какво искаш?
Ходжис не вижда причина да крие от него:
— Да разбера дали някой я е ползвал, за да наблюдава отсрещната къща. Миналия уикенд там имаше убийство и самоубийство.
— На номер 1601 ли? Боже, Бил, това е ужасно.
„Така е — мисли си Ходжис, — а ти сигурно вече се питаш към кого да се обърнеш, за да станеш посредник при продажбата.“
Не че му се сърди. Човекът мина през свой собствен ад заради касапницата пред Общинския център.
— Виждам, че си захвърлил бастуна — отбелязва, докато се качват към горния етаж.
— Понякога го ползвам вечер, особено ако е дъждовно — отговаря Том. — Според учените твърдението, че ставите болят повече във влажно време, е пълна глупост, но аз твърдя, че това е една от бабините деветини, на които можеш да вярваш. Така, това е главната спалня — погледни как е разположена, та да улавя утринната светлина. Банята е удобна и голяма — душът е с масажиращи струи — а по коридора…
Да, къщата е хубава. Ходжис не би и очаквал друго в престижен квартал като Ридждейл, но няма признаци някой да е бил в нея скоро.
— Видя ли достатъчно? — пита Том.
— Май да. Забеляза ли нещо необичайно?
— Нищо. И алармата е качествена. Ако някой беше влизал…
— Да, да, ясно. Извинявай, че те разкарах дотук в този студ.
— Глупости. Така или иначе щях да ходя насам-натам. А и се радвам да те видя.
Излизат през задната врата. Том я заключва и добавя:
— Макар да изглеждаш страшно отслабнал.
— Е, нали знаеш какво казват — никога не можеш да си прекалено слаб или прекалено богат.
Том, който преди нараняванията си, причинени от сивия мерцедес, беше прекалено слаб и прекалено беден, отвръща с дежурна усмивка на стария лаф и решава да заобиколи къщата. Ходжис тръгва след него, но след няколко крачки спира:
— Може ли да погледнем в гаража?
— Разбира се, но там няма нищо.
— Само да надникна.
— Изпипваш всичко докрай, а? Дадено, само да намеря ключа.
Само че не му е нужен ключ, защото вратата на гаража е открехната.
Двамата оглеждат безмълвно треските около ключалката. Накрая Том възкликва:
— Гледай ти!
— Предполагам, че алармата не защитава гаража.
— Правилно предполагаш. Няма нищо за пазене.
Ходжис влиза в правоъгълното помещение с голи дървени стени и бетонен под. По бетона се виждат следи от ботуши. Толкова е студено, че от устата на Ходжис излиза пара. Той се оглежда и забелязва, че вляво от вратата има стол. Някой е седял там и е гледал навън.
Болката в корема му се усилва и пуска пипала към кръста му, но тя вече му е почти като стара приятелка и е временно надвита от вълнението.
„Някой е седял тук и е гледал към къщата на номер 1601 — мисли си. — Готов съм да си заложа фермата на това предположение. Ако имах ферма де.“
Отива до вратата и сяда на мястото на наблюдателя. Някой е избърсал праха от десния прозорец (един от трите, монтирани хоризонтално през средата на вратата), който гледа право към големия прозорец на дневната на номер 1601.
— Ей, Бил — обажда се Том. — Под стола има нещо.
Ходжис се навежда да погледне и болката го пробожда. Вижда черен диск с диаметър около осем сантиметра. Хваща го за ръбовете и го вдига. На него е написана само една дума, гравирана в златисто: „СТАЙНЪР“.
— От фотоапарат ли е? — пита Том.
— От бинокъл. Полицейските управления с тлъсти бюджети ползват бинокли „Стайнър“.
С един добър „Стайнър“, а Ходжис не е чувал да има лош, наблюдателят е можел да се чувства така, сякаш се намира в дневната на Елъртън и Стоувър, стига щорите да са вдигнати… както бяха, докато с Холи бяха там сутринта. По дяволите, ако жените са гледали Си Ен Ен, наблюдателят е можел да чете новините, минаващи в долната част на екрана.