— Аз… — подхваща. Горещи сълзи се стичат по ледените ѝ страни. — Аз… моля ви, доктор Бабино. — Не ѝ е ясно как е разбрал, а и няма значение. Важното е, че знае. — Няма да се повтори. Моля ви. Моля ви, не ме уволнявайте!
Доктор Бабино не си прави труда да отговори.
Селма Валдес, една от четирите сестри, които застъпват на смяната от три до единайсет в Кофата, почуква на вратата на 217 — глупава формалност, защото пациентът никога не отговаря — и влиза. Брейди седи на стола до прозореца и гледа в тъмното навън. Нощната лампа е включена и осветява златистите кичури в косата му. Все още носи табелката с надпис „ИЗБРЪСНА МЕ СЕСТРА БАРБАРА!“
Понечва да го пита дали има нужда от помощ, за да се приготви за лягане (не може да си разкопчае ризата или панталоните, но може да се измъкне от тях, когато са разкопчани), обаче се отказва. Доктор Бабино е добавил бележка в картона му, написана със заповедно червено мастило: „Пациентът да не бъде безпокоен, когато е в полусъзнателно състояние. През тези периоди е възможно мозъкът му да рестартира и да прави малък, но важен напредък. Да се проверява на четиричасови интервали. Не пренебрегвайте тази заповед.“
Селма не смята, че умът на Хартсфийлд може да се рестартира — изродът живее в своята Кукуландия, — но като всички сестри, работещи в Кофата, малко се бои от Бабино и знае за навика му да прави проверки по всяко време, дори в малките часове на нощта, а сега точно минава осем.
В някакъв момент след последното ѝ влизане в стаята Хартсфийлд е ставал и е успял да измине трите крачки до нощното шкафче, на което е електронната му игра. Не може да играе на джаджата, но умее да я включи. Харесва му да я държи на колене и да гледа демоанимацията към някоя от игрите. Понякога зяпа екранчето в продължение на час, дори повече, сякаш учи за важен изпит. „Вирче с рибки“ му е любимото демо и сега гледа тъкмо него. Звучи мелодийка, която тя си спомня от детството си: „Край морето, край морето, край красивото море…“
Приближава се, мисли да каже: „Тази наистина ти харесва, нали?“, но си спомня подчертаното „Не пренебрегвайте тази заповед“ и вместо това поглежда екранчето. Разбира защо демото му харесва; има нещо красиво и пленително в начина, по който се появяват екзотичните рибки, спират за кратко, а после плясват с опашки и отплуват. Някои са червени… други — сини… трети — жълти… о, има и една розова…
— Не зяпай.
Гласът на Брейди скърца като пантите на рядко използвана врата и макар между думите да има голяма пауза, те са съвсем ясни. Нямат нищо общо с обичайното му неразбираемо дърдорене. Селма подскача, сякаш я е сръчкал, а не е проговорил. На екрана на играта запримигва синя светлина и за момент скрива рибките. Селма поглежда часовника, закачен наобратно на престилката ѝ, и вижда, че вече е осем и половина. Боже, наистина ли е стояла тук почти двайсет минути?
— Вън!
Брейди не откъсва очи от екрана, където рибките плуват напред-назад, насам-натам. Селма с усилие отмества поглед от играта.
— Ела после. — Пауза. — Като свърша. — Пауза. — Да гледам.
Тя се подчинява и щом излиза в коридора, отново се чувства на себе си. Брейди говори — голям праз. Обича да гледа демото на „Вирче с рибки“, както някои мъже обичат да гледат момичета по бикини да играят волейбол? Пак голям праз. По-важният въпрос е защо позволяват на деца да си играят с такива джаджи. Надали са полезни за мозъците на подрастващите, нали така? От друга страна, децата постоянно играят на компютърни игри, така че сигурно са имунизирани. А и тя си има доста работа. Нека Хартсфийлд си седи на стола и си зяпа джаджата.
В крайна сметка, не прави нищо лошо.
Феликс Бабино се навежда сковано като андроид в стар фантастичен филм. Бърка в куфарчето си и изважда плоско розово устройство, което прилича на електронен четец. Екранът е сив и празен.
— Тук има цифри, които искам да откриете — обяснява ѝ. — Девет на брой. Ако успеете, сестра Скапели, днешният инцидент ще си остане между нас.
Първата ѝ мисъл е „Сигурно си се побъркал“, но не може да му го каже, не и докато целият ѝ живот зависи от него.
— Как бих могла? Нищо не им разбирам на тези електронни джаджи! Едва се справям с телефона си!
— Глупости. Бяхте много търсена като хирургична сестра. Заради сръчността ви.