Вярно е, но са изминали десет години, откакто работеше в операционния блок на „Кайнър“ и подаваше ножици, ретрактори и тампони за попиване. Бяха ѝ предложили шестседмичен курс по микрохирургия — болницата бе готова да поеме седемдесет процента от таксата, обаче тя не прояви интерес. Или поне така твърдеше; всъщност се боеше да не се провали на курса. Все пак Бабино е прав, в разцвета на силите си беше сръчна и бърза.
Той натиска бутон в горната част на устройството. Скапели проточва врат да погледне екранчето, на което се появява надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ В ЗАППИТ!“ После излизат какви ли не иконки. Старшата предполага, че са игри. Бабино плъзга пръст по екрана веднъж, два пъти, сетне ѝ казва да застане до него. Когато тя се поколебава, лекарят се усмихва. Може би иска да я предразположи, но вместо това усмивката му я ужасява. Защото очите му са празни, нечовешки.
— Хайде, сестра. Няма да ви ухапя.
Разбира се, че няма. Ами ако лъже и я ухапе?
Въпреки това тя се приближава, за да вижда екрана, на който плуват екзотични рибки. Когато плеснат с опашки, нагоре се вдигат мехурчета. Звучи смътно позната мелодия.
— Виждате ли тази игра? Казва се „Вирче с рибки“.
— Ддда — изпелтечва тя и си мисли: „Наистина е побъркан. Умът му е дал на късо от прекалено много работа.“
— Като докоснете с пръст долната част на екрана, играта ще започне, но не това искам от вас. Трябва ви само демото. Търсете розовите рибки. Не се появяват често и са бързи, така че гледайте внимателно. Не отмествайте поглед от екрана.
— Доктор Бабино, добре ли сте?
Гласът е нейният, но сякаш идва от много далеч. Той не отговаря, само продължава да се взира в екрана. Скапели също се заглежда. Рибките са интересни. А мелодийката е някак хипнотизираща. Екранът проблясва със синя светлина. Старшата примигва и светлината изчезва. Рибките плуват насам-натам. Пляскат с опашчици и пращат нагоре бълбукащи мехурчета.
— Щом видите розова рибка, потупайте я с пръст и ще се покаже цифра. Девет розови рибки, девет цифри. Ще означава, че сте приключили и че всичко ще е минало. Разбирате ли?
Мисли да го пита дали трябва да записва цифрите, или само да ги запомня, но ѝ се струва твърде сложно и затова се съгласява.
— Добре. — Той ѝ подава играта. — Девет рибки, девет цифри. Но не забравяйте — само розовите.
Скапели се взира в плуващите рибки: червени и зелени, зелени и сини, сини и жълти. Изплуват от лявата страна на екранчето, после от дясната. Изплуват от дясната страна на екранчето, после от лявата.
Ляво, дясно.
Дясно, ляво.
Някои нагоре, други надолу.
Но къде са розовите? Трябва да докосне с пръст розовите и когато станат девет, всичко това ще е минало.
С крайчеца на окото си вижда как Бабино затваря куфарчето си, вдига го и излиза. Тръгва си. Няма значение. Тя трябва да докосва розовите рибки и всичко ще е минало. Екранът проблясва в синьо и рибите пак се връщат. Плуват отляво надясно и отдясно наляво. Звучи мелодийката „Край морето, край морето, край красивото море, ние двамата седим и ни е добре.“.
Розова! Докосва я! Появява се числото 11! Остават още осем!
Докосва втора розова рибка, докато външната врата се затваря тихо и трета, докато Бабино пали колата отвън. Тя стърчи посред дневната, устните ѝ са разтворени сякаш за целувка, взира се в екрана. Цветовете се променят и осветяват страните и челото ѝ. Очите ѝ са широко отворени и немигащи. Появява се четвърта розова рибка, движи се бавно, сякаш я подканва да я докосне, но пръстът ѝ не помръдва.
— Здравей, сестра Скапели.
Вдига очи и вижда, че Брейди Хартсфийлд седи на креслото ѝ. Изображението призрачно потреперва, обаче няма грешка — това е той. Носи същите дрехи като днес следобед — джинси и карирана риза. На ризата му още е прикрепена табелката „ОБРЪСНА МЕ СЕСТРА БАРБАРА!“, но празният му поглед, с който са свикнали всички в Кофата, го няма. Гледа я с жив интерес. Тя си спомня, че брат ѝ гледаше по същия начин мравешката си ферма, когато като деца живееха в Хърши, Пенсилвания.
Сигурно е призрак, защото в очите му плуват рибки.
— Ще те издаде — казва Хартсфийлд. — И няма да бъде просто неговата дума срещу твоята, хич не се надявай. Беше сложил скрита камера в стаята ми, за да ме наблюдава. Да ме изучава. С широкоъгълен обектив е, за да се вижда цялата стая. Този тип обективи се наричат „рибешко око“.
Усмихва се, за да покаже, че е спретнал каламбур. През дясното му око преминава червена рибка, изчезва, сетне се появява в лявото. „Мозъкът му е пълен с рибки — мисли си Скапели. — Виждам му мислите.“