— Камерата е свързана със записващо устройство. Бабино ще покаже на борда на директорите записа как ме измъчваш. Всъщност не болеше толкова много, не усещам болка като преди, обаче ще го нарече изтезание. И нещата няма да спрат дотам. Ще качи записа в Ютюб. И във Фейсбук. И в сайтовете за медицински гафове. Ще се разпространи светкавично. Ще бъдеш известна. Сестрата-мъчителка. Кой ще те защити? Кой ще застане на твоя страна? Никой. Защото никой не те харесва. Мислят те за гадна. А ти какво мислиш? Мислиш ли, че си гадна?
След като го чува от неговата уста, осъзнава, че наистина е изверг. Всеки, който заплашва да откъсне тестисите на човек с мозъчно увреждане, трябва да е изверг. Как можа да ѝ хрумне да му щипе зърното?
— Кажи го — подканя я той, привежда се и се усмихва.
Рибките плуват. Синята светлина проблясва. Мелодийката продължава да звучи.
— Кажи го, безполезна мръснице.
— Гадна съм — изрича Рут Скапели в дневната си, където е съвсем сама. Взира се в екрана на електронната игра.
— Сега го кажи, сякаш си убедена в думите си.
— Гадна съм. Аз съм гадна, безполезна мръсница.
— И какво ще направи доктор Бабино?
— Ще качи записа в Ютюб. Ще го качи във фейсбук. Ще го качи в сайтовете за медицински гафове. Ще каже на всички.
— Ще те арестуват.
— Ще ме арестуват.
— Ще публикуват снимката ти във вестника.
— Разбира се.
— Ще те вкарат в затвора.
— Ще ме вкарат в затвора.
— Кой ще те защити?
— Никой.
Седнал в стая 217 в Кофата, Брейди се взира в демото на „Вирче с рибки“. Изражението му е на напълно нормален човек. Крие го от всички, освен от Феликс Бабино, а лекарят вече няма значение. Доктор Бабино почти не съществува. Напоследък е предимно доктор Зет.
— Сестра Скапели, да отидем в кухнята — подканя я Брейди.
Тя се инати, но не за дълго.
Ходжис се опитва да се гмурне под болката и да продължи да спи, но тя го дърпа здраво, докато той изплува на повърхността и отваря очи. Опипом намира часовника на нощното шкафче и вижда, че е два часът. Неподходящо време да си буден, може би най-неподходящото. Когато страдаше от безсъние след пенсионирането, наричаше този час „час на самоубийците“ и сега си мисли: „Сигурно тогава го е направила госпожа Елъртън. В два часа. Часът, в който ти се струва, че никога няма да съмне.“
Става от леглото, бавно отива в банята и изважда от аптечката голямата бутилка с лекарство против киселини джелузил, като се старае да не се поглежда в огледалото. Отпива четири големи глътки, после се привежда и чака дали стомахът му ще ги приеме, или ще натисне бутона за катапултиране като с пилешката супа.
Не повръща и болката започва да намалява. Понякога лекарството помага. Невинаги.
Обмисля да се върне в леглото, обаче се бои, че тъпата пулсираща болка ще се върне, щом легне. Вместо това се затътря в кабинета си и включва компютъра. Знае, че това е най-неподходящият момент да проучва възможните причини за симптомите си, обаче не може да устои. Появява се скрийнсейвърът му (друга снимка на Али като дете). Той посочва с мишката долната част на екрана, за да отвори браузъра Файърфокс, и се вцепенява. На лентата с иконки долу има нещо ново. Между балончето за текстови съобщения и иконката-камера на програмата за видеоразговори „Фейс Тайм“ се мъдри син чадър с червена единичка над него.
— Съобщение в „Синия чадър на Деби“ — промърморва той. — Не може да бъде!
Преди почти шест години Джером Робинсън, тогава още тийнейджър, качи на компютъра му приложението „Синия чадър“. Брейди Хартсфийлд, известен като Мистър Мерцедес, искаше да комуникира с ченгето, което не бе успяло да го хване, и макар да се беше пенсионирал, Ходжис беше готов да разговарят. Защото накараш ли боклуци като Мистър Мерцедес да говорят (нямаше много като него и слава Богу), те са само на крачка от това да бъдат заловени. Важеше с пълна сила за арогантните престъпници, а Хартсфийлд беше олицетворение на арогантността.
И двамата имаха свои причини да комуникират през сигурен, по общо мнение непроследим сайт за чат със сървъри в най-мрачните дебри на Източна Европа. Ходжис искаше да подмами извършителя на убийствата пред Общинския център да направи грешка, за да го идентифицира. Мистър Мерцедес искаше да подмами Ходжис да се самоубие, както беше сторил с Оливия Трилони.
„Какъв ли е животът Ви? — бе написал в първото си писмо до Ходжис — онова, което пристигна по истинската поща. — Какъв ли е животът Ви, след като вече не изпитвате «тръпката от преследването»?“ И още: „Искате ли да се свържете с мен? Да споделите мислите си? Влезте в сайта «Под синия чадър на Деби». Дори Ви измислих потребителско име: kermitfrog19.“