С помощта на Джером Робинсън и Холи Гибни Ходжис издири Брейди и Холи го цапардоса по главата с Бияча. Джером и Холи получиха право десет години да използват безплатно всички общински услуги; Ходжис получи пейсмейкър. Имаше тъга и загуба, за която не иска да мисли — дори сега, след толкова много време, обаче несъмнено за града и особено за всички, които бяха в концертна зала „Минго“ онази вечер, всичко завърши благополучно.
В някакъв момент между 2010 и сега иконката на синия чадър изчезна от лентата в долната част на екрана. Ако Ходжис се е питал къде се е дянала (не помни подобно нещо), вероятно е предположил, че или Джером, или Холи са я изпратили в кошчето, докато са се опитвали да оправят поредното му издевателство над беззащитния си компютър „Макинтош“. Само че явно един от двамата я е преместил в папката с приложения, където синият чадър е останал далеч от очите му през изминалите години. По дяволите, може самият той да е преместил иконката там и да е забравил. След шейсет и пет, когато хората в трета възраст поемат по финалната права, паметта им често пропуска това-онова.
Посочва с мишката синия чадър, поколебава се, после кликва. Картината на десктопа му се заменя от друга: млада двойка на вълшебно килимче, летящо над безкрайно море. Сребристият дъжд вали, но двойката е на сухо под синия чадър.
Ах, какви спомени връща!
Въвежда kermitfrog19 като потребителско име и парола — нали така правеше преди според инструкциите на Хартсфийлд? Не помни точно, но има само един начин да разбере. Натиска клавиша ENTER.
Машината помисля секунда-две (струват му се повече) и после, хоп, вътре е. Намръщва се на това, което вижда. Брейди Хартсфийлд използваше merckill за потребителско име, съкратено от Mercedes Killer — Убиеца с мерцедеса. Ходжис помни това съвсем ясно, но му пише друг човек. Не би трябвало да се изненадва, защото Холи направи на пихтия мозъка на Брейди, но някак си не го е очаквал.
Z-Boy иска да говори с теб!
Искаш ли да разговаряш със Z-Boy?
Да Не
Той посочва с курсора Да и в следващия миг се появява съобщение. Само едно изречение, няколко думи, които Ходжис препрочита отново и отново, изпълнен не със страх, а с вълнение. Тук има нещо. Не знае какво, но усеща, че е важно.
Z-Boy: Той още не е приключил с теб.
Ходжис намръщено се взира в екрана. Накрая се привежда и написва:
Kermitfrog19: Кой не е приключил с мен? Кой?
Не получава отговор.
Ходжис и Холи се срещат с Пийт и Изабел в „Закусвалнята на Дейв“, заведение за бързо хранене на една пресечка от „Старбъкс“ — кафенето, където сутрин е истинско стълпотворение. Днес най-нетърпеливите вече са закусили при Дейв и четиримата могат да си изберат къде да седнат. Настаняват се на маса в дъното. От радиото в кухнята звучи песен на „Бедфингър“ и сервитьорките се смеят.
— Имам само половин час — подхваща Ходжис. — После отивам на лекар.
— Нищо сериозно, надявам се. — Пийт разтревожено се привежда напред.
— Не. Добре съм. — Тази сутрин наистина е добре — чувства се отново на четирийсет и пет. Съобщението на компютъра му, колкото и загадъчно и зловещо да беше, явно е по-добро лекарство от джелузил.
— Да преминем към това, което открихме. Холи, покажи им доказателства номер 1 и номер 2.
Холи изважда (доста неохотно) от карираното си куфарче играта „Заппит“ и капачката за обектив, намерена в гаража на номер 1588. И двете са в найлонови пликчета, капачката още е увита в салфетките.
— Какви сте ги вършили вие двамата? — пита Пийт. Опитва се да говори шеговито, но в тона му прозира лек упрек.
— Разследвахме — отвръща Холи и макар по принцип да избягва да гледа хората в очите, хвърля бърз поглед към Изи Джейнс, сякаш казва: „Разбираш ли?“
— Обяснете — тросва се Изи.
Ходжис разказва, Холи седи до него — навела е очи и не е отпила нито глътка от безкофеиновото кафе. Челюстите ѝ обаче се движат — отново дъвче никотинова дъвка.
— Невероятно! — възкликва Изи, щом Ходжис приключва. Побутва пликчето с играта. — Увила си играта във вестника, все едно е сьомга от пазара, и си я изнесла от къщата.
Холи сякаш се свива в стола си. Стиска ръце толкова силно в скута си, че кокалчетата ѝ са побелели.
Ходжис харесва Изабел, макар че веднъж едва не го подхлъзна в една стая за разпити (по време на случая с Мистър Мерцедес, когато бе затънал до ушите в незаконно разследване), но в момента не му е особено симпатична. Не може да харесва човек, който принуждава Холи да се свива така.