— Не се заяждай, Из. Обмисли го. Ако Холи не беше намерила това нещо — и то напълно случайно, — още щеше да си стои там. Вашите хора нямаше да претърсят къщата.
— Вероятно нямаше да се обадите и на икономката — намесва се Холи и макар все още да гледа надолу, гласът ѝ звучи твърдо. Ходжис се радва, че се е взела в ръце.
— Щяхме да стигнем до Олдърсън навреме — възразява Изи, но тъмносивите ѝ очи потрепват и тя ги завърта нагоре и вляво, докато го изрича. Класически издайнически жест на лъжеца и когато го вижда, Ходжис разбира, че с Пийт дори не са обсъждали икономката, макар че в крайна сметка вероятно щяха да стигнат до нея. Пийт Хънтли може и да си пада натегач, но натегачите поне изпипват нещата, не може да се отрече.
— Ако е имало отпечатъци по устройството — добавя Изи, — вече ги няма. Унищожени са.
Холи си мърмори нещо под носа и Ходжис си спомня, че когато я срещна за първи път (и я подцени), мислено я нарече Холи Мрънкалото.
Изи се привежда, сивите ѝ очи още повече потъмняват:
— Какво каза?
— Че е нелепо — отговаря Ходжис, макар да знае, че думата всъщност беше глупаво. — Права е. Беше между възглавницата и страничната облегалка на фотьойла на Елъртън. Всички отпечатъци вече са били заличени и ти го знаеш. Освен това, щеше ли да претърсиш цялата къща?
— Може би — кисело промърморва Изабел. — Зависи какво щяхме да научим от събраните улики.
Нямаше улики, освен онези от спалнята и банята на Мартийн Стоувър. Всички го знаят, включително и Изи, и не е необходимо Ходжис да го изтъква.
— Спокойно — обръща се Пийт към партньорката си. — Аз поканих Кърмит и Холи там и ти се съгласи.
— Беше, преди да науча, че ще вземат…
Изабел замълчава. Ходжис с интерес чака продължението. Ще каже ли „улика“? Улика за какво? Пристрастяване към пасиансите, „Енгри Бърдс“ или „Фрогър“?
— Предмет, принадлежащ на госпожа Елъртън — довършва неуверено тя.
— Е, сега е в ръцете ви — казва ѝ. — Може ли да продължим? Няма да е зле да поговорим за човека, който ѝ е дал играта в супермаркета и е твърдял, че компанията очаква с нетърпение мнението на потребителите за устройство, което отдавна не се произвежда?
— И за онзи, който ги е наблюдавал — намесва се Холи, без да вдигне очи. — Човекът, който ги е гледал с бинокъл от отсрещната къща.
Бившият партньор на Ходжис побутва пликчето с увитата капачка:
— Ще го пратя за снемане на отпечатъци, но не храня големи надежди, Кърм. Знаеш как хората свалят и слагат тези капачки.
— Да — кима Ходжис. — Хващат ги за ръбовете. А и в гаража беше студено. Достатъчно студено да си виждам дъха. Предполагам, че така или иначе онзи е бил с ръкавици.
— Човекът от супермаркета вероятно е замислял някаква дребна измама — предполага Изи. — Намирисва на нещо такова. Може да се е обадил седмица по-късно и да се е опитал да я убеди, че като е приела играта, се е задължила да купи по-скъпа нова версия, а Елъртън му е казала да се омита. Или пък е използвал информацията от въпросника, за да се опита да проникне в компютъра ѝ.
— Не и в онзи компютър — отбелязва Холи. — По-стар е от света.
— Добре си поогледала май! — възкликва Изи. — Провери ли аптечките, докато душеше?
На Ходжис това му идва в повече:
— Свършила е твоята работа, Изабел. Знаеш го, нали?
Страните на Изи поаленяват.
— Обадихме ви се само от любезност и вече ми се ще да не го бяхме правили. Винаги създавате неприятности.
— Стига! — процежда Пийт.
Но тя се е привела и гледа ту Ходжис, ту Холи, която продължава да седи с наведена глава.
— Двамата мистериозни мъже, ако изобщо съществуват, нямат нищо общо със случилото се в онази къща. Единият вероятно е бил измамник, а другият — обикновен воайор.
Ходжис знае, че трябва да запази добрия тон — да множим мира и такива работи, но просто не може да се сдържи:
— Някакъв извратеняк, който точи лиги, гледайки как осемдесетгодишна старица се съблича, или докато наблюдава как обтриват с гъба напълно парализирана жена? Да, логично е.
— Слушай, внимателно! — процежда Изи. — Мама убива дъщерята, после себе си. Дори оставя един вид предсмъртно писмо — Z, край. Няма как да е по-ясно.
„Z-Boy — мисли си Ходжис. — Който и да влиза в «Синия чадър на Деби», този път се подписва като Z-Boy.“
Холи вдига глава:
— Имало е буква Z и в гаража. Издълбана в дървото между вратите. Бил я е видял. Първата буква в „Заппит“ също е Z, ако сте забравили.
— О, да — иронично подхвърля Изабел. — А имената на Кенеди и Линкълн11 съдържат един и същ брой букви, което доказва, че са били убити от един и същ човек.