И все пак две от изобретенията му — и то две от маловажните, — му помогнаха да предизвика касапницата пред Общинския център: модифицираните дистанционни за телевизор, които наричаше джаджа 1 и джаджа 2. Джаджа 1 можеше да превключва светофарите от червено на зелено и обратно. Джаджа 2 беше по-сложна. Можеше да улавя и съхранява сигнала за отключване на коли, което позволяваше на Брейди да ги отваря, след като нищо неподозиращите им собственици са си тръгнали. В началото ползваше джаджа 2 да отваря и да претърсва коли за пари и ценни вещи. След това, когато идеята да се вреже с мощна кола в тълпа хора назря в съзнанието му (заедно с фантазии как убива президента на САЩ или някоя голяма филмова звезда), използва джаджа 2 да отвори мерцедеса на госпожа Трилони и откри, че тя държи резервен ключ в жабката.
Не обра този автомобил, но наличието на резервния ключ запомни — знаеше, че ще му потрябва. Скоро след това (като съобщение от тъмните сили, управляващи Вселената) прочете във вестника, че на десети април в Общинския център ще бъде организирана временна трудова борса.
Очакваше се да се съберат хиляди хора.
След като започна работа в Киберпатрула на „Дискаунт Електроникс“ и можеше да купува изгодно компютърни устройства, Брейди свърза в работилницата си седем евтини лаптопа. Рядко използваше повече от един, но му харесваше как изглежда помещението: все едно беше от фантастичен филм или от епизод на „Стар Трек“. Свърза ги и със система за гласово активиране, изпреварвайки „Епъл“, чиято система за гласово активиране „Сайри“ стана хит на пазара чак след няколко години.
Отново се беше прекарал.
В този случай обаче загубата му се равняваше на няколко милиарда долара.
При това положение кой не би искал да убие няколко души?
Ликвидира само осем пред Общинския център (без да брои ранените, някои от които беше осакатил до живот), но на онзи рокконцерт можеше да са хиляди. Щяха да го запомнят завинаги. Само че преди да успее да натисне копчето и да изстреля сачмени лагери в мощно ветрило на смъртта, осакатявайки и обезглавявайки стотици пищящи тийнейджърки (плюс затлъстелите и угаждащи им майки), някой му дръпна шалтера.
Изглежда, тази част на паметта му беше блокирана завинаги, но споменът не му беше необходим. Само един човек можеше да го удари по главата с такава сила: Кърмит Уилям Ходжис. Ходжис трябваше да се самоубие като госпожа Трилони, такъв беше планът, но някак си ченгето беше избегнало и това, и експлозивите, които Брейди беше заложил в колата му. Дъртият детектив в оставка се появи на концерта и осуети плановете му секунди преди той да постигне безсмъртие.
Бум, бум и светлините угасват.
Ангелче, ангелче, ще си отидем заедно.12
Съвпадението е подла мръсница — по една случайност Брейди бе откаран в Окръжна болница „Кайнър“ от екип 23 на Пожарна станция 3. Роб Мартин го нямаше — по онова време беше в Афганистан на разноски на американското правителство, — обаче Джейсън Рапсис беше дежурният парамедик, който се опитваше да поддържа Брейди жив по пътя към болницата. Ако му бяха предложили бас дали този пациент има шанс да живее, Джейсън би заложил, че няма. Младежът получи силен гърч. Пулсът му беше 175, кръвното му рязко се качваше и падаше. И все пак беше в света на живите, когато стигнаха до болницата.
Там беше прегледан от доктор Еймъри Уинстън, стара пушка в спешното отделение, наричано от някои дългогодишни служители „Съботен клуб «Нож и куршум».“ Уинстън повика студент по медицина, който се размотаваше в спешното и закачаше сестрите. Накара го да направи бърза оценка на състоянието на пациента. Студентът докладва потиснати рефлекси, разширена и неподвижна лява зеница и положителен рефлекс на Бабински13 на десния крак.
— Което означава? — подкани го Уинстън.
— Че този човек има необратими мозъчни увреждания — отговори студентът. — Той е зеленчук.
— Много добре, може и да направим лекар от теб. Прогноза?
— Няма да доживее до сутринта.
— Вероятно си прав — съгласи се Уинстън. — Дано, защото никога няма да се възстанови. За всеки случай ще му направим скенер.
— Защо?
— Защото правилата са такива, синко. И защото съм любопитен да видя какви са пораженията, докато още е жив.
Беше още жив седем часа по-късно, когато доктор Анну Сингх, умело асистиран от доктор Феликс Бабино, извърши краниотомия, за да премахне масивния кръвен съсирек, притискащ мозъка на Брейди и увеличаващ щетите с всяка минута, задушавайки милиони мозъчни клетки. Когато операцията приключи, Бабино се обърна към Сингх и протегна към него ръката си в окървавена ръкавица:
12
„Бум, бум, светлините угасват“ и „Ангелче, ангелче, ще си отидем заедно“ са заглавия на песни съответно на Пат Травърс от 1983 и на Мориси от албума „Да живее омразата“, 1988. — Б.пр.
13
Рефлексът на Бабински представлява изпъване назад и нагоре на палеца на крака и навеждане надолу и разперване на останалите пръсти при прокарване на остър предмет по стъпалото Нормален е при много малки деца, но наличието му след двегодишна възраст се смята за патология. Признак е за кортикоспинално увреждане и може да е едностранен или двустранен, временен или постоянен. Временен рефлекс се наблюдава след гърч и/или припадък. — Б.пр.