Выбрать главу

Джейсън коленичи, сложи ѝ прозрачната пластмасова маска и пусна кислорода от бутилката, прикрепена в горната част на носилката. Маската се замъгли. Добър признак.

— Какво друго? — попита Роб, имайки предвид „Какво друго да направя?“.

— Потърси ампули епинефрин — сигурно са паднали, когато ударих спирачки, — или вземи от чантата ми. За кратко пулсът беше стабилен, но сега пак едва го долавям. После карай към спешното. Цяло чудо, че тази нещастница е жива — травмите ѝ са много тежки.

Роб намери под кутия с бинтове ампула епинефрин и я подаде на колегата си. След това затръшна вратите на линейката, седна зад волана и потегли. Бяха пристигнали първи на местопроизшествието, което означаваше, че ще са първи и в болницата. Това даваше известен шанс на нещастницата. Но макар трафикът да не беше натоварен толкова рано сутринта, щяха да са в спешното чак след петнайсет минути, а дотогава жената сигурно щеше да е мъртва. Което може би щеше да е най-добре за нея.

Само че тя не умря по пътя.

* * *

В три същия следобед, дълго след като смяната им беше приключила, Роб и Джейсън, които бяха твърде превъзбудени, за да се приберат вкъщи, седяха в стаята на дежурните в Пожарна станция 3 и гледаха И Ес Пи Ен, без да включат звука на телевизора. Бяха направили осем курса, но жената беше най-тежкият случай.

— Казваше се Мартийн Стоувър — обади се по едно време Джейсън. — Още я оперират. Обадих се, докато ти беше в клозета.

— Казаха ли какви са шансовете ѝ да оцелее?

— Не, обаче не са я оставили да умре — все е нещо. Сигурен съм, че е отишла да си търси работа като секретарка на изпълнителния директор. Прерових ѝ чантата за лични документи (кръвната ѝ група беше записана в шофьорската книжка) и намерих цял куп препоръчителни писма. Явно е била добра в работата си. За последно е била служителка в „Банк ъф Америка“. Съкратили я.

— Ами ако остане жива? Как мислиш? Само краката ѝ ли ще са парализирани?

Джейсън се втренчи в бейзболистите на екрана и дълго не продума. Накрая каза:

— Ако оживее, и четирите ѝ крайника ще са парализирани.

— Сигурен ли си?

— Деветдесет и пет процента.

Пуснаха реклама на бира. Младежи, танцуващи вихрено в бар. Всички се забавляваха. За Мартийн Стоувър забавлението беше приключило. Роб се опита да си представи какво я очаква, ако оцелее. Живот в моторизирана инвалидна количка, която ще задвижва, като духа в тръба. Хранене с каши или през сонда. Дишане с помощта на респиратор. Сране в торбичка. Живот в медицинската зона на здрача.

— Сещам се за Кристофър Рийв3 — каза Джейсън, сякаш беше прочел мислите му. — Беше модел за подражание. Не увеси нос. Мисля, че дори режисира филм.

— Естествено, че не увеси нос — кисело отбеляза Роб. — Защото непрекъснато беше с ортопедична яка. А и вече е мъртъв.

— Беше се изтупала — замислено промърмори Джейсън. — Елегантен панталон, скъп пуловер, хубаво палто. Опитвала се е отново да си стъпи на краката. И някакъв откачен мръсник ѝ отне всичко.

— Хванаха ли го вече?

— Доколкото чух, още не са. Дано го обесят за топките, като го пипнат.

* * *

На другия ден вечерта, когато докараха в „Кайнър“ пациент с инсулт, двамата провериха как е Мартийн Стоувър. Беше в реанимацията и показваше признаци на увеличаваща се мозъчна активност, водещи до връщане в съзнание. Когато това се случеше, щеше да се наложи някой да ѝ съобщи лошата новина — парализирана беше от шията надолу.

Роб Мартин се радваше, че няма да е той.

А човекът, когото пресата наричаше Убиеца с мерцедеса, все още не беше заловен.

Z

Януари 2016

1.

От джоба на панталона на Бил Ходжис се разнася звук от счупване на стъкло, последван от ликуващи момчешки гласове, крещящи „Това е ХОУМРЪН!“.

Ходжис примигва и скача от стола. Доктор Стамос работи с още трима общопрактикуващи лекари и в понеделник сутринта чакалнята е претъпкана. Хората се обръщат и вперват погледи в него. Той усеща как лицето му се затопля.

вернуться

3

Кристофър Рийв (1952-2004) — американски актьор в театъра, киното и телевизията, режисьор, сценарист, общественик. Става известен с ролята си на Супермен. След падане от кон остава парализиран от шията надолу, но продължава успешно филмовата си кариера. — Б.пр.