„Започва остатъкът от живота ми — помисли си Брейди. — Практика, човече, практика.“
Блекиш
Макар Ходжис да бе направил Холи пълноправен партньор в „Търси се“ и да ѝ беше предоставил кабинет (малък, но с гледка към улицата), тя предпочете да остане в приемната. И днес седи зад бюрото си и се взира в екрана на компютъра си, когато Ходжис влиза в единайсет без петнайсет. Бързо скрива нещо в голямото чекмедже под плота, но обонянието на Ходжис все още е наред (за разлика от някои повредени части на тялото му по-надолу) и той долавя миризмата на десертче „Туинки“.
— Какво става, Холибери?
— Прихванал си това обръщение от Джером и знаеш, че го мразя. Наречи ме Холибери още веднъж и ще отида на гости при майка ми за цяла седмица. Все ме кани.
„Да, бе, да — мисли си Ходжис. — Не можеш да я понасяш, а и си надушила нещо, скъпа. Няма да се откажеш тъкмо сега, нали? Все едно си пристрастена към хероин.“
— Извинявай, извинявай.
Поглежда екрана на компютъра и вижда статия от „Блумбърг Бизнес“ от април 2014. Заглавието е „ЗАППИТ ЗАПЕЦНА“.
— Да, компанията се издънила и фалирала. Май ти казах вчера — промърморва.
— Каза ми. Интересува ме описът на непродадените стоки.
— Какво имаш предвид?
— Хиляди непродадени игри „Заппит“, може би десетки хиляди. Искам да разбера какво е станало с тях.
— И разбра ли?
— Още не.
— Може да са ги пратили на бедните деца в Китай заедно с всички зеленчуци, които отказвах да ям като дете.
— Гладуващите деца не са шега — скастря го тя.
— Не, разбира се.
Ходжис се изправя. На връщане от кабинета на Стамос си купи болкоуспокояващите, които му изписаха (силни, но не колкото медикаментите, които вероятно щеше да взема скоро), и сега се чувства почти добре. Дори стомахът леко го престъргва от глад, което е положителна промяна.
— Вероятно са били унищожени. Мисля, че така правят с непродадените книги с меки корици — отбелязва.
— Съмнявам се. Устройствата са заредени с игри и още работят. Най-скъпите, конзолите, дори са с вграден безжичен интернет. Кажи сега за изследванията.
Ходжис се насилва да се усмихне, надявайки се, че изглежда доволен:
— Новините са добри. Язва е, но съвсем малка. Доктор Стамос ми предписа разни хапчета и нареди да внимавам какво ям. Каза, че ако го послушам, ще се излекувам.
Сияйната ѝ усмивка донякъде успокоява съвестта на Ходжис, задето изръси наглата лъжа. Същевременно го кара да се чувства и като кучешко лайно, залепнало за подметката на вехта обувка.
— Слава Богу! Ще правиш каквото ти е казал, нали?
— Разбира се, ще пазя строга диета. — Още една нагла лъжа. Леката храна (разбирай безвкусна) няма да излекува заболяването му. Той не е от онези, които се предават лесно, и при други обстоятелства щеше вече да е в кабинета на гастроентеролога Хенри Ип, независимо колко малки бяха шансовете да се пребори с рака на панкреаса. Съобщението в „Синия чадър“ обаче променя всичко.
— Ами, много се радвам. Защото не знам какво ще правя без теб, Бил. Просто не…
— Холи…
— Всъщност знам. Ще се върна вкъщи. И няма да е добре за мен.
„Никак даже — мисли си Ходжис. — При запознанството ни — беше пристигнала за погребението на леля си Елизабет, — майка ти се държеше с теб като с дете идиотче: «Направи това, Холи, направи онова, Холи, и се постарай да не ме изложиш».“
— Казвай какво ново — подканя го тя.
— Дай ми петнайсет минути и ще ти разкажа всичко. Междувременно виж дали можеш да разбереш какво е станало с електронните игри. Вероятно не е важно, но не се знае.
— Добре. Новините за изследванията са чудесни, Бил.
— Да.
Влиза в кабинета си. Холи се обръща на стола и го изпровожда с поглед, защото той рядко затваря вратата. Все пак не е нещо нечувано. Тя се връща към работата си.
— Още не е приключил с теб — повтаря тихо Холи. Оставя настрана картонената чинийка с недоядения си вегетариански сандвич. Ходжис току-що е омел своя, говорейки между хапките. Не споменава, че се е събудил от болка; лъже, че е открил съобщението, защото го мъчело безсъние и станал да посърфира в нета.
— Точно това пишеше.
— От Зет Бой.
— Аха. Все едно е помощникът на някой супергерой, нали? „Приключенията на Зет Ман и Зет Бой, пазещи от престъпници улиците на Готам Сити!“
— Тези са Батман и Робин. Те пазят Готам Сити.
— Знам, чел съм комикси за Батман, преди да се родиш. Просто дадох пример.
Тя взема сандвича, изважда от него листенце маруля, пак го оставя.
— Кога посети Брейди Хартсфийлд за последно?