„Право към същността на въпроса — мисли си Ходжис с възхищение. — Типично за моята Холи.“
— Бях при него веднага след историята със семейство Саубърс и още веднъж, малко по-късно. Трябва да беше през лятото. Тогава ме сгащихте с Джером и ми наредихте да престана. И аз ви послушах.
— Беше за твое добро.
— Знам, Холи. Довърши си сандвича.
Тя отхапва, попива със салфетка майонезата от ъгълчето на устата си и го пита как му се е сторил Хартсфийлд последния път.
— Почти същият. Седеше до прозореца и се взираше в отсрещната стена. Аз говоря, задавам въпроси, той мълчи. Готов е за „Оскар“, ако питаш мен — пациент с мозъчно увреждане, превърнал се в зеленчук. Само че подочух нещо за него. Според слуховете притежавал способността със силата на ума си да пуска и да спира водата в банята и го правел понякога да плаши персонала. Бих казал, че са глупости, но когато Беки Хелмингтън беше старша сестра, потвърди, че няколко пъти е била свидетелка на необясними явления: щорите се движат, телевизорът се включва сам, банките на стойката за системи се полюшват… А тя беше олицетворение на надежден свидетел. Знам, че е трудно за вярване…
— Не съвсем. Телекинезата, понякога наричана психокинеза, е документиран феномен. Ти никога ли не си виждал нещо подобно по време на посещенията си?
— Ами… — Той млъква за миг и споменът изплува. — Случи се нещо на предпоследното ми посещение. На шкафчето до леглото му имаше снимка — Брейди и майка му, прегърнати, с долепени страни. Някъде на почивка. В къщата на Елм Стрийт имаше същата, но по-голяма. Сигурно я помниш.
— Разбира се. Помня всичко, което видяхме в онази къща, включително някои от палавите ѝ снимки, които бяха на компютъра му. — Тя скръства ръце на гърдите си и прави погнусена гримаса. — Връзката им беше много неестествена.
— Не думай. Не знам дали всъщност са правили секс…
— Отврат! — изпъшква тя.
— … но мисля, че вероятно е искал и тя най-малкото е подсилвала фантазиите му. Така или иначе взех снимката и казах някои гадости по адрес на майка му, като се опитвах да го предизвикам, да го накарам да отговори. Защото той е там, вътре, Холи, там си е. Сигурен бях тогава, сигурен съм и сега. Седи неподвижно, но е същата зла оса, заради която загинаха мнозина пред Общинския център, същата, заради която щяха да загинат много повече в концертна зала „Минго“.
— И използва „Синия чадър на Деби“, за да се свърже с теб, не го забравяй.
— След снощи едва ли бих могъл.
— Доразкажи какво стана при последното ти посещение.
— За секунда престана да гледа през прозореца. Очите му… завъртяха се и той ме погледна. Целият настръхнах, а въздухът се… как да се изразя… наелектризира се. — Той се насилва, за да довърши разказа си. Усещането е, че бута скала нагоре по стръмен баир. — Арестувал съм лоши хора, докато бях ченге, някои много лоши — майка, убила тригодишното си дете за застраховка, която дори не стигаше да зареди с храна хладилника, — но никога не съм усещал присъствието на злото в тях, след като бяха заловени. Сякаш то е лешояд, който отлита, щом престъпниците са зад решетките. Обаче тогава го усетих, Холи, повярвай ми. Почувствах го в Брейди Хартсфийлд.
— Вярвам ти — едва чуто казва тя.
— И имаше електронна игра „Заппит“. Това е връзката, която ми убягваше. Ако е връзка, а не съвпадение. В клиниката имаше един тип — не му знам фамилията, но всички го наричаха Ал Библиотеката, — който раздаваше на пациентите игри „Заппит“ заедно с киндълите и с книгите с меки корици. Не знам дали беше санитар или доброволец. По дяволите, може да е бил и работник по поддръжката, вършещ добри дела в свободното си време. Мисля, че не се сетих веднага, защото играта, която намери в къщата на Елъртън, беше розова. Онази на Брейди беше синя.
— Как е възможно случилото се с Джанис Елъртън и дъщеря ѝ да е свързано с Брейди Хартсфийлд? Освен ако… някой съобщавал ли е за телекинетични явления извън стаята му? Имало ли е слухове за нещо подобно?
— Не, но тъкмо когато приключи историята със Саубърс, се самоуби една медицинска сестра от ТМУ. Преряза си вените в банята, намираща се близо до стаята на Хартсфийлд. Казваше се Сейди Макдоналд.
— Мислиш ли… — Тя отново взема сандвича, накъсва едно листо маруля и пуска парченцата в чинията си. Чака го да продължи.
— Хайде, Холи. Няма да го кажа вместо теб.
— Смяташ ли, че Брейди някак си я е убедил да го стори? Струва ми се невъзможно.
— И на мен, но знаем, че е обсебен от самоубийствата.
— Тази Сейди Макдоналд… имала ли е игра „Заппит“?
— Един бог знае.
— Как… как е…
Този път той ѝ помага: