„Не и моята мама — мисли си Барбара. — Дори не знам какво е кейл. Спанак? Зеле?“
По ъглите — всъщност на всеки ъгъл — се виждат момчета с три-четвърти панталони или с широки джинси; някои стоят до ръждиви варели, в които са запалили огън, за да се стоплят, други — с грамадански кецове и с разкопчани якета въпреки студа, — подскачат на едно място. Подвикват „Йо!“ на бездомниците и на преминаващите коли и ако някоя спре, подават малки хартиени пликчета през свалените стъкла. Барбара изминава пресечка след пресечка по МЛК (девет, десет, може би дузина, престава да ги брои) и всеки ъгъл е като гише в закусвалня за обслужване на автомобилисти, само дето не се предлагат хамбургери или такос, а наркотици.
Подминава треперещи жени с клинове, къси палта от изкуствена кожа, с лъскави ботуши и с изумителни разноцветни перуки. Минава покрай пустеещи сгради със заковани прозорци. Минава покрай кола на трупчета, изрисувана с графити. Минава покрай жена с мръсна превръзка на едното око. Жената влачи за ръка пищящо току-що проходило дете. Минава покрай мъж, седнал на одеяло, който пие вино направо от бутилката и като я вижда, изплезва сивия си език. Бедност и отчаяние властват в този квартал, винаги е било така, но тя не е знаела, не е направила нещо, за да го промени. Дори не е мислила за него. Пише си домашните. Говори по телефона и вечер си разменя съобщения с най-добрите си приятелки. Поства статуси във Фейсбук и се тревожи за цвета на кожата си. Тя е стандартният тийнейджър паразит, който вечеря в хубави ресторанти с родителите си, докато нейните братя и сестри на по-малко от три километра от хубавия ѝ дом в предградията се наливат с вино и се друсат, за да забравят ужасния си живот. Тя се срамува от хубавата си прическа. Срамува се от чистите си бели три-четвърти чорапи. Срамува се от цвета на кожата си, защото е като техния.
— Ей, блекиш! — провиква се някой от отсрещния тротоар. — К’во пра’иш тука? Ня’аш ра’ота тука.
Блекиш17.
Така се нарича телевизионният сериал, който гледат вкъщи и се заливат от смях, но думата точно описва Барбара. Не е черна, а блекиш — тъмнокожа. Живее като белите в квартал за бели. Родителите ѝ печелят много пари и притежават дом в квартал, където хората са дотолкова лишени от предразсъдъци, че потръпват, когато детето им нарече тъпак някое друго. Може да води живота на белите, защото не представлява заплаха за никого, не клати лодката, както гласи популярната фраза. Живее безгрижно, бъбри си с приятелките за момчета и за музика, за дрехи и за момчета, за телевизионните програми, които всички харесват, и за кое момиче са видели с кое момче в търговския център „Бърч Мил“.
Тя е блекиш, дума, която означава безполезен, и не заслужава да живее.
„Може би е време да приключиш безсмисления си живот. Нека това е посланието ти.“
Идеята е като глас и ѝ идва по някаква логика, близка до откровение. Емили Дикинсън казва, че „поезията ѝ е нейното писмо до света, който никога не ѝ пишел“, четоха го в училище, обаче Барбара никога през живота си не е писала писмо. Писала е глупави съчинения, доклади за книги, имейли, но нищо значимо.
„Може би е време да напишеш.“
Не е нейният глас, а гласът на приятел.
Спира пред ателие, в което предсказват бъдещето и гледат на карти таро. Струва ѝ се, че в мръсната витрина вижда отражението на някой, който стои до нея — бял мъж с усмихнато, момчешко лице и с рошав рус перчем, паднал на челото. Оглежда се, обаче наблизо няма никого. Било е плод на въображението ѝ. Отново свежда очи към екранчето на електронната игра. В сянката на тентата над ателието на гледачката рибките отново плуват — ярки и ясни. Напред-назад, от време на време скривани от ярък син проблясък. Барбара поглежда назад в посоката, от която е дошла, и вижда голям черен пикап да се приближава към нея по булеварда. Движи се бързо и криволичи от лента в лента. Гумите му са много големи — от онези, които съучениците ѝ наричат Голямата стъпка или размер „Гангста“.
17
Blackish (англ.). — дума, означаваща принадлежност към някоя от народностите, характеризиращи се с тъмна пигментация на кожата, по-специално тъмнокожите от Африка, Океания и Австралия. Използва се и като название на афроамериканците. — Б.пр.