— Извинете — промърморва, без да се обръща към конкретен човек. — Съобщение.
— Доста шумно при това — отбелязва старица с оредяваща бяла коса и с физиономия като на бигъл. Упрекът ѝ кара Ходжис да се почувства като хлапак, въпреки че е почти на седемдесет. Госпожата обаче държи да го осведоми за етикецията при използване на мобилните телефони: — Трябва да намалявате звука на публични места или да го изключвате.
— Да, да, имате право.
Възрастната дама отново свежда поглед към книгата с меки корици („Петдесет нюанса сиво“, при това копието е доста опърпано, явно госпожата не я чете за първи път). Ходжис изважда айфона от джоба си. Съобщението е от Пийт Хънтли, някогашният му партньор в полицията. Сега Пийт на свой ред е на път да се пенсионира, колкото и да е трудно за вярване. Наричат го край на дежурството4, но за Ходжис се беше оказало невъзможно да сложи край.
Сега ръководи малка детективска агенция, назована „Търси се“. Нарича себе си независим ловец на длъжници, понеже му отказаха лиценз за частен детектив заради една история, в която се забърка преди няколко години. В този град трябва да имаш връзки, иначе ти е спукана работата. Но на практика е частен детектив, поне през повечето време.
„Обади ми се, Кърмит. Възможно най-бързо. Важно е.“
Кърмит е малкото име на Ходжис, но той се представя с фамилното (а приятелите му викат Бил, защото бащиното му име е Уилям) — така свежда до минимум жабешките майтапи. Пийт обаче обича да го нарича така. Смята, че е адски забавно.
Ходжис се замисля дали да не пъхне телефона обратно в джоба си (след като му изключи звука, ако се сети как се прави). Всеки момент ще го повикат в кабинета на доктор Стамос и той иска час по-скоро да се махне от тук. Като повечето възрастни мъже не си пада по лекарите. Все се бои да не му открият нещо, което не просто не е наред, а наистина е сериозно. А и знае защо го търси бившият му партньор: да си поговорят за банкета по случай пенсионирането му идния месец. Ще бъде в хотел „Рейнтрий“ до летището. На същото място, където се състоя прощалното празненство на Ходжис, който този път възнамерява да пие по-малко. Може би дори да не пие. Имаше проблеми с алкохола, докато беше на активна служба, отчасти тъкмо заради това бракът му се срина, но напоследък пиенето не го влече. Това си е облекчение. Някога беше чел фантастичен роман, наречен „Луната е наставница сурова“5. Не знае за Луната, но може да свидетелства под клетва, че уискито е наставница сурова, а се произвежда тук, на Земята.
Премисля, решава да отговори на съобщението на Пийт, но се отказва и става. Старите навици трудно се изкореняват.
Жената на рецепцията (която изглежда на около седемнайсет и носи табелка с името си — Марли) го дарява с бляскава усмивка на мажоретка.
— Докторът ще ви приеме скоро, господин Ходжис, обещавам. Изоставаме съвсем мъничко. Знаете как е в понеделник.
— Понеделник, понеделник, ден-неверник6 — промърморва той.
Марли недоумяващо се взира в него.
— Ще изляза за минутка, става ли? Искам да се обадя по телефона.
— Добре. Обаче стойте пред вратата. Ще ви повикам, когато докторът се освободи.
— Бива. — На излизане Ходжис се спира до възрастната жена. — Интересна ли е книгата?
Тя го поглежда:
— Не, но е много силна.
— И аз чух същото. Гледали ли сте филма по нея?
— Нима има филм? — Непознатата се втренчва в него, явно е изненадана и заинтригувана.
— Да, непременно го гледайте.
Не че той самият го е гледал, макар че Холи Гибни (някога негова асистентка, сега партньорка и фанатична любителка на филми още от времето на проблемното си детство) се опита да го накара да го гледат. И то два пъти. Тя качи на телефона му сигнала с трошащото се стъкло и хоумръна. Смята, че е забавен. И на Ходжис му беше забавен… отначало. Сега му е досаден. Ще провери в интернет как да го смени. Беше установил, че можеш да намериш всичко в интернет. Някои сведения са полезни. Други — интересни. Трети са забавни.
А някои са гадни.
Телефонът на Пийт иззвънява два пъти, после той чува гласа на бившия си партньор.
— Хънтли — казва по навик.
— Слушай внимателно, защото после може да те питат. Да, ще дойда на купона. Да, ще кажа няколко думи след вечерята — речта ми ще е забавна, без цинизми, и ще вдигна първия тост. Да, разбирам, че и бившата ти жена, и сегашното ти гадже ще са там, но поне доколкото знам, никой не е наел стриптийзьорка. Ако все пак някой го направи, ще е Хал Корли, който е идиот и ще се наложи да го…
4
End of Watch (англ.) е термин, с който полицаите завършват рапортите, за да обозначат края на дежурството си. Освен това често се използва за отбелязване на датата, на която полицай е бил убит при изпълнение на служебния си дълг. — Б.пр.
5
„Луната е наставница сурова“ — фантастичен роман от Робърт Хайнлайн, издаден през 1966. — Б.пр.
6
Monday, Monday, cant’t trust that day — част от текста на прочутото парче на известната през шейсетте американска фолк рок група „Мамас&Папас“. — Б.пр.