Днес много хора ги разглеждаха. Имаше венерианци, маскирани като немци, други от съзвездие Стрелец, маскирани като хипита. Никой не обича да го мислят за турист.
Тревожна забележка: Един дебел мъж (нямащ нищо общо с другите, срещани преди това дебели мъже) се приближи до Хал и каза:
— Извинете, вие не сте ли Хал Папазян?
Хал го изгледа. Успя да забележи леко обезцветяване на черния дроб на човека. Нищо сериозно, просто петънце върху черния дроб. Иначе мъжът не притежаваше някакви отличителни белези, освен че беше дебел.
— Аз съм Артър Вентура — каза човекът. — Аз съм ти съсед.
— От Алдебаран ли сте? — попита Хал.
— Не, аз съм от Бронкс, точно както и ти.
— На Алдебаран няма Бронкс — заяви Хал, макар че не беше в настроение за прости декларативни изречения.
— Хал, я ела на себе си. Ти изчезна преди седмица. Хелън почти е полудяла от страх. Тя ще се обади в полицията.
— Хелън?
— Съпругата ти.
Хал разбра какво става. Преживяваше истинска конфронтационна сцена и също така криза на личността. Това бяха неща, които средностатистическия извънземен турист никога не можеше да преживее. Какъв скъпоценен спомен ще бъде това, ако само успееше да го запази!
— Хубаво — каза Хал. — Благодаря ви най-сърдечно за тази информация. Съжалявам, че съм разтревожил съпругата си, сладката Мелън…1
— Хелън — поправи го Вентура.
— Хммм, да. Кажете й, че ще се видим веднага, щом изпълня задачата си.
— Каква е тази задача?
— Откриването на задачата е моята задача. Така е при нас, по-висшите форми на живот.
Хал се усмихна и се опита да се отдалечи. Но Артър Вентура прояви странна възможност да се умножи и да заобиколи Папазян отвсякъде, да шуми и да упражнява сила. Папазян се замисли дали да не изобрети лазерен лъч и да ги убие всичките, но това, разбира се, нямаше да бъде в духа на случилото се.
И така, с леки побутвания, подпомогнат от разни хора, някои от които в униформи, Папазян бе заведен в един апартамент в Бронкс и в прегръдките му се хвърли една жена, която говореше нещо твърде лично и с тенденциозно естество.
Хал позна, че жената е Хелън. Това беше жената, която твърдеше, че му е съпруга. И имаше документи за доказателство.
10.
В началото беше интересно да имаш жена, куп деца и истинска работа, банкова сметка и кола, както и няколко чифта дрехи и всичко останало, което имаха земните жители. Той си играеше с всички новости. Успяваше да изпълнява ролята на съпруг на Хелън без особени трудности, тъй като всички действия му бяха сравнително познати и само трябваше да си ги припомни.
Почти всеки ден тя го питаше:
— Скъпи, наистина ли не можеш да си спомниш нищо?
— Наистина — отвръщаше Хал. — Но съм сигурен, че ще си спомня.
Хелън плачеше. Хал свикна и с това. Но не беше в състояние да оцени значението му.
Съседите бяха доста загрижени, приятелите — любезни. Всички полагаха големи усилия да прикрият мнението си, че той си е загубил ума, че е откачен, луд, лунатик.
Хал Папазян научи всичко, което Хал Папазян някога бе вършил и го правеше. Установи, че дори и най-простите неща са вълнуващи. Защото какво по-интересно можеше да има за един алдебарански турист от това да живее живота на земен човек и да бъде приеман за такъв от останалите земляни?
Естествено, той допускаше грешки. Трудно му беше да върши работата си по определеното време. Но постепенно научи, че не трябва да стриже ливадата в полунощ, не бива да събужда децата от сън в 5 часа сутринта и не е редно да тръгва за работа в 9 часа вечерта. Не виждаше смисъл в подобни ограничения, но от това животът ставаше още по-интересен.
11.
По настояване на Хелън Папазян отиде при доктор Кардоман — един човек, който бе специалист по изучаването на мислите на хората и който им казваше кои от тях са добри и полезни и кои фалшиви, вредни и противопоказни.
КАРДОМАН: Откога имаш чувството, че си извънземен?
ПАПАЗЯН: Осъзнах го малко след раждането си на Алдебаран.
КАРДОМАН: Ще спестиш и на двама ни доста време, ако просто разбереш и приемеш факта, че си един луд с куп странни мисли.
ПАПАЗЯН: Ще спестим време и ако ти признаеш, че аз всъщност съм лице от мъжки пол от Алдебаран, попаднало в необичайна ситуация.
КАРДОМАН: Я стига, бе. Слушай, тъпако, това твърдение няма да доведе да никъде. Съгласи се с моите условия и аз ще те излекувам.
ПАПАЗЯН: Я стига, бе.
12.
Оздравителният процес вървеше бавно. Нощите се сменяха с дни, мина седмица, месец. На моменти Хал имаше проблясъци, които доктор Кардоман поощряваше и които Хелън записваше в една тетрадка под заглавие „Завръщане от дълбокия космос. Разказ на една жена за живота й с мъж, който вярва, че е от Алдебаран“.