— В такъв случай ще се постарая да бъда сериозен и ще те попитам привикнал ли си неджията към някоя сура от Корана, която да му шушнеш вечер в ухото?
— О, сихди, не искай прекалено много от мен! Който трябва да управлява цяло едно бедуинско племе, не намира време да си впечатли някоя дълга сура от Корана.
— Колко жалко! Моят Рих беше свикнал да спя при него. Вратът му ми служеше за възглавница и преди да заспя, аз му казвах неговата сура тихо в ухото. Той беше приучен да се подчинява само на този, който стореше това. Сега навярно и Асил Бен Рих си няма сура?
— Сихди, как може да питаш! Потомъкът на твоя великолепен Рих трябваше непременно да има такава. Знаеш ли сурата Абу Лахеб?
— Да. Тя е сто и единадесета.
— Кажи я!
— Тя гласи: «На Абу Лахеб да му изсъхнат ръцете и изсъхнаха.
Всичките му имоти и печалби не могат да го спасят.
Ще влезе в пламъците на огъня.
А жена му ще бъде носач на дърва.
На шията си ще има въже от палмови влакна.»[17]
— Да, това е сурата Абу Лахеб, която ти трябва вечер да шепнеш на коня си в ухото.
— Защо точно тази?
— Защото е толкова къса. Аз трябваше да я науча наизуст, за да я казвам на арапа. Днес ти ще спиш при Асил Бен Рих, както спеше при неговия баща. Да ти кажа ли и неговата тайна за хвърлянето?
— Има ли той такава? Тя ще ми е добре дошла.
— Асил и Баркх, двамата си имат. Аз ги привикнах. Тя е еднаква за двата коня, защото това опростяваше дресировката. Ако извикаш два пъти думата «Литахт!»[18] и в промеждутъка дадеш да се чуе едно остро изсвирване, мигом ще бъде хвърлен всеки ездач, комуто не искаш да разрешиш да остане на седлото. Отбележи си това, сихди, защото е лесно възможно по този начин да добиеш предимство над някой враг!
От само себе си се разбира, че сметнах това предимство за вероятно, защото не само Рих, но и двата жребеца на Винету бяха обучени да хвърлят при даден знак всеки непознат ездач, а аз неколкократно бях изпитвал ползата от тази дресировка.
Нашият път щеше да мине през Багдад и ние решихме, за да не напрягаме конете още в самото начало, да стигнем до града по Тигър. За пренасянето на нас и конете се налагаше да се стъкми един доста голям келлек — сал от надути кози кожи, обичаен за споменатата река. Хората искаха да ни уговорят да вземем известен брой хаддедихни за управляването на келлека и за закрила срещу евентуално пребиваващи край реката вражески бедуини, ала аз не допуснах да ме склонят. Въпросният участък на Тигър ни бе познат от по-рано. Колкото повече хора вземехме, толкова по-голям трябваше да бъде салът. Едно малко плавателно средство привлича по-малко внимание отколкото някое голямо, а двамата сами при всички случаи щяхме да бъдем по-сигурни отколкото под съмнителната закрила на хора, чието присъствие вероятно толкова повече щеше да привлече опасностите, които искахме да избегнем.
Вечерта преди потеглянето ни стояхме много дълго в Джемма, Съвета на старейшините, за да изберем заместничество на Халеф по време на неговото отсъствие. Беше след полунощ, когато отидох в шатрата да си легна. Тъкмо се канех да угася лампата със сусамово масло и ето че входната завеса се отметна и хаджията подаде глава, за да ме попита:
— Сихди, може ли да вляза?
— Разбира се!
Тогава той пристъпи в шатрата, дойде близо до мен, направи тайнствена физиономия и прошепна:
— О, сихди, трябва да ти кажа нещо, на което от удивление до други ден ще клатиш глава!
— С тая работа сигурно ще свърша и по-бързо. Какво имаш да ми кажеш?
— Едвам го нося на устните си, защото е толкова необикновено, че може би ще ме изхвърлиш!
— Не мисля! Моя Халеф не бих изхвърлил.
— Ама то върви против Корана… ох, то върви изобщо против всички обичаи и закони! Аз се уплаших, като го чух. Но можех ли да смажа от бой Ханнех, блаженството на моя живот?
— Не, не е трябвало да го правиш.
— Благодаря ти, сихди! Твоите думи ми дават кураж да ти кажа, че тя има желание още сега да приказва с теб.
— И това те доведе до такава обърканост? През тези седмици аз толкова често разговарях с нея, без при това твоята душа да си е изгубила равновесието. При вас бедуините жената не е такава робиня както в харемите на градските жители.
— Това е вярно, но ти още не познаваш цялата пълнота на нейното желание, което ще разтърси дълбоко обхвата на твоя дух. Ти именно си говорил с нея само през деня и в присъствието на други, а сега тя иска да те има сам… без мен… хамен два часа след полунощ…!!!
Халеф изтръгна думите си на пресекулки и унило.