— Ханът стои ли край пътя за светите места на дарените с благословията и милостта на Аллах следовници на Шиа? — продължи да пита персиецът.
— Да.
— Той значи съществува само за правоверните?
— Да.
— Достъпът на един неверник трябва да се счита като наказуемо със смърт осквернение на тези места?
— Да.
— И ти имаш задължението да бдиш той да си изпълнява предназначението, за което е съграден?
— Да.
— И строго да следиш за всяко незаконно или позорящо ползване?
— Да.
Доставяше ми удоволствие да гледам как при всяко «Да» охраненото, окръглено лице на ханджията ставаше все по-дълго. Персиецът обаче продължи да го мъчи:
— Чу ли, че във вътрешността на тези дувари се намира един християнин?
— Да.
— Тогава ние те приканваме да сториш своя дълг! Присъствието на този човек е едно крещящо до небето престъпление срещу Аллах, срещу Пророка, срещу повелите на исляма и срещу всички негови изповедници, които се намират тук. Ние изискваме най-бързото и тежко наказание тук, на място, пред нашите очи! Чу ли добре? Ако откажеш, ще се оплача на нашия владетел на света, който ще накара падишаха да те накаже със смърт!
Когато главният камерхер свърши с под будител ските си приказки, лицето на ханджията беше станало толкова дълго, че по-нататъшното му удължение не бе възможно дори с един му-и-шутур[232].
В същата мяра бе нараснало и смущението му. Той не знаеше какво да предприеме и това събуди съчувствието ми към безобидния, хрисим човечец. Ето защо взех думата:
— Пристъпи по-близо към мен, ханджи! Досега ти чу какво мислят другите. Сега трябва да се запознаеш и с нашето мнение. Но бъди вежлив, иначе пушките ни ще загърмят!
Той толкова много се страхуваше от нас, че направи само няколко крачки в отговор на подканата ми.
— Този хан наистина ли е тук само за привърженици на Шиа? — попитах.
— Да — обясни той.
— За друговерци е забранен?
— Да.
— Ти шиит ли си?
— Не.
— Войниците ти шиити ли са?
— Не.
— И въпреки това сте тук? Също и обеидът, който ни обвини, не е шиит. Аз почитам закона, но очаквам и другите да го съблюдават. Ако този хан е предназначен само за шиити, то всички, които не са такива, трябва незабавно да го опразнят. Хайде, и ти, и войниците си събирайте партакешите! Веднага щом се махнете, а с вас и обеидът, ще напуснем и ние хана.
Беше истинско блаженство да се наблюдава физиономията, която клетият дявол правеше; смущението кажи-речи го бе смалило.
— Освен това считам за необходимо — продължих аз — всеки, който се представя за шиит, да докаже, че наистина е такъв. Който не може да го стори, ще трябва също така да си тръгне. Показаха ли ти хората, дето се държат толкова враждебно срещу нас, паспортите си?
— Не.
— Тогава провери внимателно най-напред моите. Но изисквам да им окажеш благоговението, предписано под заплаха на най-строго наказание!
За втори път днес извадих паспортите от джоба, отворих ги и му ги подадох. Дали можеше да чете, или не, ми беше все едно. Той съгледа печатите и извика уплашен:
— Машаллах! Едно буюрулду, едно тескере и даже един верман със собственоръчния подпис на великия владетел, любимеца на Аллах!
Той допря печатите до челото, устата и сърцето си и се поклони три пъти до земята. После ми върна документите. Аз изкарах още един, четвърти, и продължих:
— Тъй като нашите противници се представят за хора от Фарзистан, искам да ти докажа, че ние и там сме си осигурили най-високото уважение. Дори най-високият сановник на тази страна е задължен да ни окаже почестите, за които можем да претендираме на основание този документ. Разбираш ли персийски?
При този въпрос му поднесох персийския си ферман.
— За съжаление не — отговори той, изпълнен с почтителност.
— Тогава ще ти кажа, че този ферман е собственоръчно подписан и подпечатан от шах-ин-шаха. Надписът на печата гласи: «Когато ръката на Насир-ед-Дин печата на царството улови, изпълва гласът на справедливостта света от луната до рибите.» Надявам се, сега съзнаваш, че моето съществование е озарено както от благоразположението на султана, така и от това на шаха на Персия, и ще се държиш към нас по подходящия начин. Ти не си персийски поданик и следователно можеш да се изсмееш на заканата, която пишкхидмет баши преди малко изрече. Едно оплакване от моя страна обаче ще те махне от мястото ти!
Макар да беше турчин, той отдаде и на персийския ферман споменатата почит и ми го върна с най-покорно уверение:
232
му-и-шутур — най-малката персийска мярка за дължина, равна на дебелината на камилски косъм — б. а.