— Правилно ли те разбирам? Да не би да мислиш, че ние…
Гневът му беше толкова голям, че грабна камшика, за да довърши с него изречението. Аз го улових за ръката, задържах я здраво и предупредих:
— Не прибързвай, Халеф! Какво говори този мъж, може да ни е безразлично. Нека по-късно осъзнае в свой ущърб, че сега е извършил най-голямата неразумност в живота си. Ние свършихме с него. Хайде!
— Да, да тръгваме, сихди — съгласи се с мен хаджията. — Той горчиво ще се кае, че днес, както и през целия си живот, не е бил по-разумен от своя баща, дядо и прадядо, които са извършили непростимата вреда да допуснат късметът на шиитите да им натресе такъв син, внук и правнук. Аллах дано даде тялото и душата му да се разпорят по всички шевове като някоя вехта, парцалива алдуван[233]!
Бях принуден да се изсмея с глас на това люто пожелание. Персиецът само се осмели да разтърси юмруци срещу нас и да ни викне в безсилен гняв:
— Да, махайте се, в името на Шейтана, и не ни се мяркайте повече! Аз днес отново опознах един християнин и той с нищо не е по-различен и по-добър от многото, които вече съм срещал преди него. Вярно е, което казва старата персийска поговорка: «Който срещне исефил[234], да го отритне той с ногата си, защото и в този, и в онзи живот ще си тегли сетнините!»
Аз вече седях на коня и се бях отдалечил на няколко крачки. Като чух тези думи, го насочих обратно към него.
— Сега бих могъл да ти стоваря един юмрук в лицето, без да имаш куража да се опазиш. Но аз няма да го сторя, тъкмо защото съм исефил. Само те приканвам да не забравиш какво каза сега. И да не сме се мернели отново пред вас? Да не би да си въобразяваш, че се боим от вас? След всичко, което се случи тук, това е чисто безумие. И аз мисля, че сърдечно ще се зарадвате и ще благодарите на Аллах, когато отново ни съгледате. Аз още отсега знам точно, че много скоро пак ще се срещнем, и тогава ще се пазите да ни отритвате с крак, а от все сърце и с отворена душа ще ни кажете добре дошли. Отбележи си това предсказание! Аз ще ти го припомня!
Сега ние подкарахме конете, без да обръщаме внимание на онова, което още бе извикано след нас. Ханджията беше дошъл с асакерите си до портата. Дадох и очаквания бакшиш, на което те дълбоко се поклониха и ни пожелаха щастие в по-нататъшния ни път.
Заради сигурността и за да заблудим персийците, та да не могат да издадат на Сефира посоката, в която смятахме да поемем, ние следвахме водещия до кхан Назрийе път, додето вече не можехме да бъдем видени, и се насочихме после наляво, за да достигнем напряко през полето до Ефрат.
11. По Ефрат
Халеф първоначално размишляваше мълчаливо над последната ни среща. Когато нагласи всичко на мястото му, се осведоми:
— Ти каза на този най-глупав от персийските пишкхидмети, че много скоро пак ще се видим. Това само общи приказки ли бяха, или наистина мислиш, че ще се срещнем още веднъж с него?
— Аз съм убеден в това.
— Известно ли ти е вече и мястото на повторната ни среща?
— Не, защото не знам къде Сефира ще връхлети кервана. По пътя от току-що напуснатия от нас хан до Хиле това е невъзможно да стане. В близост до светите места също не, значи най-вероятно малко след Хиле, а там никое място не подхожда така добре както полето руини на Вавилон. Ако се задълбоча в нещата, няма да ми е трудно да отгатна как ще се развие събитието.
— Знаеш, че моят разсъдък е навикнал на обхватни и трудни работи. С по-лесни неща, като например отгатването, той по принцип никога не се произнася. Ето защо те моля да вземеш предвид скъпоценното време и веднага да споделиш с мен какво е измъдрил твоят разум, който е по-ограничен от моя!
— Изглежда, моят разум въпреки ограничеността си е по-стойностен от твоя, който е обширен, драги Халеф!
— Не се лъжи, сихди! Не очаквам все пак да си на друго мнение, че една разпростряла се на шир разумност ще стане с разпъването по-тясна!
— Нека по-добре оставим този, макар и крайно важен, въпрос неуреден. Знаеш, че Сефира се намира в Хиле. Педер-и-Бахарат ще го види там и ще му съобщи, че пристигането на Карван-и-Пишкхидмет Баши може да се очаква в скоро време. Сефира, когото персиецът сигурно не познава лично, ще нагласи някоя правдоподобна среща с камерхера и ще се постарае да спечели доверието му. Аз не се съмнявам, че това ще му се удаде, а после керванът ще му е в ръцете. Той ще го подмами да поеме пътя, който отговаря на неговите намерения и…