Не беше особено приятно, дето бе станало вечер, като изключим само съображението, че светлината на деня лесно можеше да застраши нашата сигурност. Хладината на реката подейства благотворно и на нас, и на конете. Плувахме с добро разположение и когато достигнахме отвъдния бряг, се чувствахме толкова малко напрегнати, че Халеф рече:
— Това не беше работа, а баня, сихди. Аз съм като новороден.
— Да се надяваме, че не е било баня и за поверените ти неща!
— О, не! Аз ги пазех с очите си както една камила своето малко. Хайде да си вземаме всичко и да пуснем после сала да се носи.
— Не, ще го закрепим към брега.
— Защо?
— Защото иначе като нищо би могъл да ни издаде.
— Да ни издаде? Не се сърди на думите ми, сихди, но предпазливостта ти те тласка твърде далеч! Дори и този куп тарфа да бъде открит от хората на Сефира, със сигурност няма да ги споходи мисълта, че точно ние сме го ползвали като сал.
— Мислите са непредсказуеми. Милиони хора вече са си помисляли невъзможното, а ние тук си имаме работа с нещо много по-възможно. В нашето положение не можем да бъдем достатъчно предпазливи.
— Сихди, ако всички видни мъже от световната история бяха все така предпазливи като теб, то нямаше да имаме световна история, защото нищо нямаше да се случва, а ако знаменитостите сега сияеха навсякъде, щеше да е тъмно като в търбуха на коза или като в ботуша на някого на крака.
— Стига да не е скъсан! — подметнах аз.
— Моля те да мълчиш, сихди! Когато привеждам примери, за да докажа нещо, те са безукорни. Та значи и тоя ботуш не е скъсан, а такъв, който и аз самият бих надянал без колебание!
— Тогава го надявай бързо, защото трябва да продължим пътя си! НЕ преплувахме Ефрат, за да беседваме тук за обувни артикули и кози търбуси. Трябва да побързаме да стигнем Бирс Нимруд.
— Не мислиш ли, че преди туй трябва да потърсим тукашното скривалище на Сефира?
— Действително щях да го предложа, ако мястото ми беше по-добре познато. Но понеже ще трябва първо мъчително да претърсим брега, ще изгубим много време. Ако се появи потребност да търсим скривалището, ще го сторим по-късно. Сега да тръгваме!
По време на този полугласен диалог бяхме оседлали отново конете и прибрали всичко, което се бе намирало на сала. Сега възседнахме и поехме в южна посока. При тази езда не биваше да се придържаме толкова близо до брега, че да може да бъде чут тропотът от копитата на животните ни. Ето защо извихме по-надясно — колко далеч, не знаехме, защото беше тъмно, а не познавахме завоите на Ефрат.
След като бяхме яздили известно време, забелязахме от лявата ни страна една светлинка, която явно бе от огън. Обуздахме конете и Халеф каза:
— Сихди, предполагам, че скривалището е там. Брегът, на който гори огънят, е по-нисък от равнината. Затова се вижда само сиянието, но не самият огън. Прав ли съм според теб?
— Възможно е да си улучил вярното — рекох.
— Ние ще отидем да разберем кой се намира там, нали?
— Ние? Ако ще трябва да се проучи тая работа, то е достатъчно да се промъкна само аз.
— Аллах! Защо все ти искаш да си този, комуто да се пада славата на откритията? Аз те познавам твърде точно, за да приема, наистина, че това е зложелателство от твоя страна. Ти вероятно отново ще яхнеш познатото седло, за да препуснеш отпреде ми с твоята преобична предпазливост?
— Така ще постъпя действително.
— А знаеш ли само колко дълбоко ме наскърбява това! Вярно, аз по-рано, по време на нашето запознанство, бях малко избухлив и може би и лекомислен, но за това беше виновна моята младост, това вече отмина. Сега съм притежател на харем с най-добрата жена на земната любов и имам син, който се ръководи според правилата на моята мъдрост и възпитание. Ако ти въпреки всичко ме считаш още за лекомислен, то това ще е оскърбление, за което на всеки, освен теб, бих отговорил с камшика. Аз изисквам като доказателство за твоето приятелство да ме пуснеш да отида и проуча що за хора са наклали огъня.
Какво можех да направя срещу такава настойчивост? Чувствах се задължен да отхвърля молбата му, защото го познавах и знаех, че не мога да го пусна спокойно да отиде. Но не ми даваше сърце да му причиня мъка, като не изпълня неговото желание. Ето защо след известно противене му дадох съгласието си, което много го зарадва. Сега се искаше да се огледаме за някое място за конете, където да останат, в случай че се наложеше да последвам Халеф. Той не искаше да се съгласи, наистина, с необходимостта от тази мярка, но този път прокарах волята си. Не се наложи дълго да търсим — последната дълбока канавка, която бяхме прекосили, ми се видя най-подходяща. Ако животните се намираха долу, дори и през деня можеха да бъдат забелязани само ако някое неблагоприятно обстоятелство доведеше някого наблизо.