Докато пясъчните сълзи се стичаха непрекъснато по страните ми, следях с най-голямо внимание какво се говори около мен. Не ми се изплъзваше нито дума, защото на никого не хрумваше да приказва толкова тихо, че да не го чувам.
— Какъв улов! — възликува един, когото разпознах по гласа като Педер-и-Бахарат. — Та ние едва днес ги срещнахме и помислихме, че яздят към Багдад. Вече смятахме отмъщението за изгубено, а ето че те ни дотърчаха право в ръцете!
— Аллах ни обича. Слава и хвала нему! — прибави друг. Беше Афтаб, придружителят на Педера. — Кучият син не се помръдва, да не би да е мъртъв?
— Мъртъв? От какво? Вие го влачехте насам, при което главата му се удряше по земята. Сигурно въпреки мекотата на пясъка е изпаднал в безсъзнание. Тия християнски мурафетчии са силни само с уста, ама иначе и ей тоничко не могат да понесат. Ще чакаме, докато дойде на себе си, защото трябва да признае какво са дирели насам.
— Нищо не са дирели — каза трети, чийто глас ми издаде, че е ханджията от Хиле. — Само късметът може да ги е довел насам, защото няма как да знаят нещо за това скривалище и нашите планове.
— Да, няма как! — додаде Педера. — Само по тая причина не измъкнахме от тоя проклет шейх на хаддедихните нито дума въпреки всички заплахи. Идете и го докарайте от сала! Той трябва да изпита радостта да види своя обичен ефенди от Алмания в нашите ръце.
Чух, че неколцина тръгнаха. После се обади един, който още не беше говорил:
— Очаквам, че сега ще започне наказанието, на което тези мискини се изплъзнаха с бягството си от махкеми. Те трябва да бъдат нашибани до смърт!
Това беше гхазаи, дето се бе представил за солаиб. Значи се бяха събрали кажи-речи всичките ни тукашни мили приятели.
— Не бери грижа за това! — успокои го Педера. — Те ще бъдат бичувани до смърт, и то толкова бавно, че да изкарат месеци. Аз веднага щях да се заловя за тая работа, ама нали знаеш колко е строг Сефира в такива неща. Той не търпи своеволия и наказва всяко нарушение със смърт.
— Той отива твърде далеч в строгостта си!
— Не, защото само така може да се поддържа дисциплина. Всяка друга лига има право да наказва неподчинението с прогонване. На нас то ни е отказано, защото отритнатият би могъл да ни издаде. Само смъртта дава сигурност. Ние не бива да пребъркваме джобовете на двамата пленници, защото ръката на Сефира е в правото си първа да посегне. Достатъчно е да се знае, че не носят оръжия, освен ножове, и шейхът — камшика от хипопотамска кожа.
Колко ми беше приятно така! При едно по-внимателно претърсване щяха да намерят пръстените на силлан, които бях отнел от него и придружителите му.
— Ама Сефира да не вземе да ги накаже по-леко, отколкото ние желаем? — попита гхазаи.
— Определено не! Той самият има, както разказахте, сметки за уреждане с тях, а когато провеждаме съд над тях, аз ще получа един от първите, може би най-важния глас. Това е напълно достатъчно. Ти преди малко се оплака от строгостта на нашите закони, и то без право, защото те удовлетворяват твоето желание, като изискват неминуемата смърт на тези мъже. Само видът на тяхната смърт подлежи на решение. Сега тихо! Водят дребния. Аз ще опитам да узная от него къде са скрити конете и другите им вещи.
Халеф беше положен до мен. Той също беше вързан и дори със запушена уста — вероятно за да не може да извика, в случай че му хрумнеше да ме предупреди.
— Развържете му устата, та да може да отговаря на въпросите ми! — нареди педера.
Когато това разпореждане бе изпълнено, той каза подигравателно на хаджията:
— Имах право, ние го пипнахме.
— Мъртъв ли е ефендито? — попита моят дребен хаджи много угрижено.
— Не. Само му се изгуби съзнанието. Веднага щом се свести, ще получите удари, които ще достигнат костите ви!
— Това страшно ме радва — ухили се Халеф. — При вас съществува една достойна за похвала уредба тези удари да се стоварят обратно връз вас.
— Да не си си загубил ума от страх?
— О, всичкият си ми е на мястото. Вие ми бяхте запушили устата, наистина, но не и ушите, и понеже сте все такива акъллии, говорехте достатъчно високо да чуя всичко. Вие нямате право без Сефира дори в джобовете ни да бръкнете, а камо ли да ни налагате.
— Кучи син! Ще ти докажа, че така ще те налагаме, та кръвта ти ще потече по земята, ако веднага не отговориш на моите въпроси. Чуй значи какво искам да знам. Защо не яздихте към Багдад?