— Мога ли да си получа дрехите? — попита пазачът. — Не ми се иска да нося облеклото на проклетия сунит нито миг по-дълго, отколкото е необходимо. Та нали е прокълнато всичко, което един такъв нечестивец докосне!
— Ще си вземеш облеклото, когато стигнем долу! Сега вържете очите на неверника! Той не бива да види нищо. И му освободете временно краката, за да може да върви и да не се налага да го носим!
Заповедта беше изпълнена. Сега бях изправен и отведен до дупката. Преброих при слизането осемнайсет стъпала, което се съгласуваше с описанието на бинбашията. Долу по звученето на гласовете, когато се заговори, установих, че се намираме в голямо помещение. Най-вероятно беше номер едно от петте четириъгълника според обозначението на поляка.
Бях поведен по-нататък. Една решетка, която докоснах, ми издаде, че сме достигнали номер три.,Тук пазачът каза:
— Сега ще си сменя дрехите с хаддедихна. Установих, че тръгна надясно, и от това заключих, че Халеф е настанен в помещение номер четири. Персиецът го задържа.
— Изчакай, докато свършим с християнина! Ти си вече омърсен и една минута повече не е от значение!
След това чух да се избутва резе и да издрънчават железни пръти. Вдигнаха направената от яки железа рулетка, която знаех от изложението на Дозорца, и ме тикнаха в номер пет. Едва бях стъпил там и прозвуча един глас:
— Най-сетне идвате да ме пуснете! Не мога да издържам повече в ремъците и този мрак!
— Ще се наложи и повечко да изтърпиш — ухили се Сефира. — Такива скъпи гости човек не може да пусне толкова бързо да си вървят.
— Но аз сторих всичко, което поискахте от мен! Удръжте думата си и ме освободете!
— Успокой се, любимецо мой! Още не сме свършили изцяло с теб!
— Какво искате още?
— Ти ни даде само един ордер. Ние искаме повече!
— Само един? Та нали искахте само него. Той ви беше предостатъчен! Сумата, която изписах, представлява почти цялото ми състояние!
— Тъкмо затова още не сме свършили с теб. Ние не искаме състоянието ти отчасти, а цялото.
— Аллах керим! (Аллах да се смили!) Какво съм ви сторил, че искате да ме превърнете в просяк? Имайте предвид, че живея в ощастливяващата близост на владетеля, който ще ми предостави на разположение цялата власт да си отмъстя на вас!
Всички избухнаха в гръмък кикот, а персиецът се подигра:
— Ти или си побъркан, или си много тъп. Нали само от нас зависи дали ще намериш възможност за отмъщение, или не. Само да поискам и ти никога няма да видиш твоя ощастливяващ владетел. Необходимо е само да допра дулото на този пищов до челото ти и да натисна спусъка, за да е свършено с теб и отмъщението ти!
Той явно му допря пищова, защото камерхерът изкряска страхливо:
— Стой! Не стреляй! Ще сторя всичко, което поискате от мен!
— Хубаво! Засега не искам нищо повече, освен да мълчиш, докато сме тук. Не можем да понасяме жалкото ти хленчене. Дойдохме да ти покажем, че ти мислим доброто. Ти ревеш, че времето ти се видяло дълго, сега то ще ти се скъси. Тук ти водим един другар, с когото ще можеш да си бъбриш. Той е обречен на смърт и ще умре пред очите ти в това помещение по начин, който ще ти достави великолепно развлечение. Я го погледни! Той, наистина, е само едно прокажено християнско куче, но…
— Та това е Кара Бен Немзи! — прекъсна го камерхерът.
За да ми покаже лицето, Сефира бе свалил превръзката от очите ми и бе издигнал лампата.
— Да не би да го познаваш? — попита той бързо. — Откъде?
— Срещнах го в хана, където той се скара с мен.
— Е, тук отлично бихте могли да продължите. Имате най-добрата възможност за тая работа и за шест-седем часа никой няма да ви обезпокои. По-преди не го ли познаваше?
— Не. Но той ви познава.
— Откъде знаеш?
— Кара Бен Немзи ме предупреди за вас.
— Как така?
— Каза ми, че сте турили око на Карван-и-Пишкхидмет Баши.
— Машаллах! Как е възможно да го е знаел? Кажи, как го узна и кой ти го издаде?
Персиецът се обърна с тази подкана към мен. Окото му метна светкавица, а огненочервеният белег на лицето му потъмня. Понеже не отговорих веднага, добави заплашително:
— Говори бързо, иначе ще ти отворя устата!
Аз обаче останах спокоен.
— Не си го въобразявай! Аз говоря само когато ми харесва. От твоите думи заключавам, че ще се върнеш след шест-седем часа. Това време ми е достатъчно да си изясня по какъв начин да говоря после с теб.
— Добре! Отлично! — ухили ми се оня в лицето. — Значи след този срок ще знаеш как да общуваш с мен?