— Той.
— По кого?
— По мен.
— Улучи ли те?
— Не.
— Тогава бъди спокоен, не е нужно да си отправяш упреци! Той е искал да те погуби, като ти е пратил един куршум, и в замяна си е получил заслуженото възнаграждение.
— А преди туй пък поиска да ме намуши!
— Също без да улучи?
— Почувствах, че ме прободе, но сигурно е без значение.
Като осветих сега въпросното място, видях, че ръката е кървава. Халеф също го забеляза и извика загрижено:
— Та това е кръв! Сваляй бързо дрехата! Трябва да погледна дали раната е опасна, иначе няма да бъда спокоен!
Изпълних волята му. За раняването не си заслужаваше да се говори. Едно малко парче киттен[270], което взехме от съседното помещение, бе достатъчно да превърже раната. След това Халеф претърси джобовете на пребития дребосък.
— Я погледни, сихди! Това е всичко, което тоя ми беше откраднал! — каза зарадвано. — Надявам се и камшика да си получа обратно! Него трябва преди всичко да търся. Ще се осведомя от Сефира.
Този ни оглеждаше с неописуем израз на лицето и отговаряше на въпросите на хаджията с мълчание. Халеф му измъкна ножа от пояса, опря го на гърдите му и заплаши:
— Искам да знам къде е камшикът ми! Не кажеш ли и сега, ще те пробода! И тъй, къде си го дянал?
Халеф не получи отговор и поради това го накара да почувства острието на ножа. Сега мълчанието на застрашения, който не знаеше докъде ще стигне хаджията, се разчупи. Той се отдръпна с уплашено движение и си отвори най-сетне устата.
— Тук е! Педера го донесе!
— Къде да го намеря?
— Горе в ходника, ножът ти също е там!
— Гледай как хубавичко си можел да отговаряш, като ти разтворя устните! Пребърка ли го вече, сихди?
— Не. По-късно ще го направим. Сега искам да си подсигуря само един предмет. Вземи му ключа, който носи под дрехите си на връв около врата!
— Кучи син, какво те интересува моят ключ?
— Мирувай, агънцето ми! — захили се Халеф. — Виж ножа тук! ще те наръгам веднага, ако не останеш да лежиш кротко!
— Вземайте го тогава, в името на Шейтана! Нали си знам, че много скоро пак ще си го получа. Вие мислите, че си имате работа само с мен и няколко души. Но тук има толкова много хора, че няма да можете да напуснете това място, без да ги срещнете и попаднете в тяхна власт.
Получих от Халеф ключа и го прибрах.
— Ти не си сам, знам го добре. Тук има още трийсет и трима мъже.
— Джехенната да те погълне! Кой ти го издаде?
— Видях ги и ги преброих.
— Видя… и… преброи? — повтори той думите ми. — Да не искаш да ме накараш да повярвам, че погледът ти прониква през дуварите и купищата развалини?
— Не погледът ми, а аз самият. Нима наистина си толкова тъпи сега още продължаваш да мислиш, че през цялото време съм лежал вързан тук? Ако беше достатъчно умен да дойдеш само един-единствен път да ни хвърлиш едно око, нямаше да ме намериш. Ти едва беше напуснал това помещение и аз си тръгнах заедно с пишкхидмет баши.
— Лъжа!
— Ба! Ние яздихме до Хиле, за да заловим Педера и неговите придружители, и доведохме войници, с които ви обградихме. Видях те как седеше при гхазаите и делеше грабежа и чух всичко, което говореше с тях. После се върнахме тук и си вързахме отново въжетата, за да те заблудим. Ти преди малко чу колко неща знам и дори само това трябваше да те изведе на мисълта, че сме се отдалечавали и съм проникнал зад намеренията ти.
— Не ме залъгвай. Това е лъжа, нищо друго освен лъжа!
— Все ми е едно дали ми вярваш или не.
— Но на вас и на ум нямаше да ви дойде да се вържете доброволно!
— Това стана само за вид. Ти видя колко бързо се измъкнах от вървите, когато настъпи мигът!
— Вие не сте се махали! Рулетката беше зарезена отвън!
— Това е едно доказателство за безкрайното ти лекомислие, че самият не познаваш пътищата, водещи до тайното скривалище! Ето, гледай!
Отстраних кърпата на войника, прибрах я, за да му я върна после, и посочих разкрилата се дупка.
— Колко дълго познаваш ти тази тъмница, без да си имаш представа, че точно тук съществува възможност за измъкване!
Той се вторачи в ъгъла, без дума да промълви. Аз извадих карабината «Хенри» и продължих:
— Тази пушка не беше у мен, когато ме домъкнахте тук. Откъде е дошла? Нали е трябвало да изляза и да я донеса. Ако и сега все още се съмняваш, то заслужаваш за глупостта си още повече пердах, отколкото бяхме решили да ти хвърлим!