— Аллах да ме пази! Това е само шега!
— Сериозно е, драги Халеф. Виж този пръстен без камък! Такива халки носят само онези християни, които имат жени.
— В името на Аллах! Това е вярно, сещам се. Та нали често съм виждал франкове с такива Хаватим ес сидже[26]. Ти… значи имаш жена, наистина жена, истинска жена?
— Да.
— Която е при теб в твоята шатра?
— Да.
— Сихди, нека си взема сулука! Кажи ми, спя ли аз… сънувам ли! Иде ми горчиво да се разрева!
— Защо? Аз мисля, че по-скоро би трябвало да се радваш.
— Да се радвам? Кажи, обичаш ли я?
— С цялото си сърце.
— Ами как можеш, след като цялото ти сърце принадлежи на тая ненадейна, неподозирана жена, да обичаш също и мен, твоя Халеф, най-добрия и верния от твоите спътници?
— Аз те обичам все още точно така както преди.
— Това не е вярно! Твоето сърце вече не съществува. Та нали ти самият каза, че принадлежало на тая съвсем нежелана душа! Аз не искам нищо да чуя за нея! Тя ме лиши от твоето сърце, от твоето приятелство, от теб самия. Аз и за теб повече хич нищо не искам да зная.
Халеф стана и се отдалечи. При реката спря и се вторачи къде разгневено, къде с тъга във водата. Добрият Халеф изпитваше ревност. Аз не казах нито дума, защото го познавах. И правилно, след известно време той се върна бавно, въздъхна дълбоко и проплака:
— По този начин да бъда напуснат от теб, от теб, за когото бих дал живота си, без да се замисля! С тая жена ти нанесе смъртоносен удар на най-вярното приятелство. Аз исках да яздя с теб към Персия, ама сега се връщам!
Бях заставен да се усмихна, а бях все пак дълбоко затрогнат.
— Скъпи Халеф — казах, — ти беше ли ми приятел, когато навремето взе Ханнех за жена?
— Да — въздъхна той.
— Остана ли ми приятел?
— Да.
— Така е и при мен.
— Не. При теб сега е другояче, сихди. Ти познаваше Ханнех, отблясъка на всички утринни и вечерни зари, която стана моя жена. Какво обаче знам аз за господарката на твоето блаженство? Виждал ли съм я? Прекарвала ли е тя пред мен вашите стада? Бил ли съм неин гост, за да ям кускусу от ръката й? Къде съм видял нейната снага, къде съм чул стъпките й или ми е било позволено да водя за повода камилата, на която тя седи? Аз дори и не съм подозирал и сега ме сграбчи такъв ужас, сякаш тя е станала не твоя, а моя жена.
— За толкова зла и омразна ли я считаш?
— Може ли тя да бъде по-добра и по-красива от Ханнех?
— Не. Но е подобно на нея.
— Това искам да ти пожелая.
— Или мислиш, че трябваше да те повикам в Алмания, за да ми избереш булка измежду дъщерите на страната?
— Не. Това не мога да изисквам от теб. Остави ме да ям и да поразмисля! Моята мъка по домашното огнище, дето ми беше отнела глада, се свърши. Искам да ям кебаб[27], кебаб, приготвен от Ханнех, която също ще се уплаши, като чуе, че по толкова неочакван начин си станал притежател на харем.
Халеф се хранеше неспокойно, с маниера на човек, чиито мисли са заети някъде другаде. След известно време той каза:
— Признай, че заради тази жена си имал нечиста съвест!
— Не знам нищо такова.
— Напротив! Защо досега мълча за нея? Защо едвам сега заговори за тая работа? Това си е все пак тайно задомената нечиста съвест!
— Тайно ли е всичко, което твоите хаддедихни не знаят? Мъжът не бива нито за своя, нито за някой друг харем да говори. Това ти добре знаеш, драги Халеф.
— Зная го. Прощавай, сихди, имаш право.
Той продължи да яде и след малко се осведоми:
— Ти доволен ли си от нея?
— Много! — възхвалих аз.
Следващите въпроси също бяха зададени през кратки паузи.
— Като Моята Ханнех ли е млада и красива?
— Да.
— Хамдулиллах! Това ме успокоява. Аз бих гледал със задоволство всяка грозна, стара жена, на когото и да е тя, но само не на мен и на теб. А виждал ли си я, преди да стане твоя жена?
— Да. В Запада сгледата не е забранена. Така хората се опознават добре, преди да се вземат.
— Аллах керим! Това ми харесва. Тя дребна ли е на височина?
— Не.
— А има ли големи стъпала и силни юмруци?
— Халеф! Какъв вкус очакваш от мен?
— Ако само питам, не е нужно в действителност тя да го има. А очите й?
— Са като мухмал[28], тъмнокафяви.
— Тя обича ли те, сихди?
— Не по-малко отколкото аз нея.
— Това бих я и посъветвал! Иначе щях да й забраня да пристъпи в моя дуар! И кажи, сихди, има ли душа?
— Нейната душа прилича на тази на твоята Ханнех.
— О, горко! Клетият сихди! И тогава сигурно има също и… мнения?