Че принцесата се казваше Гюл, не бе нищо фрапиращо и все пак странно защо аз веднага си помислих за Гюл-и-Шираз. Може би това бе последица от впечатлението, което ми беше направил портретът. Сфинксоподобните черти извънредно много подхождаха на загадките, обграждащи тайнствената Роза на Шираз.
Всички тези мисли преминаха много бързо през главата ми и все пак за Халеф не остана незабелязано, че портретът е събудил необичайно внимание у мен.
— Ти гледаш така странно тези картинки, сихди — каза той. — Да не би да познаваш мъжа или жената?
— Говори тихо! — предупредих шепнешком, като мушнах находката в джоба. — Сефира не бива да чуе нищо. Персийците не се придържат към тълкуването на Корана, че е забранено изобразяването на хора и животни. Мъжа, когото портретът представя, ти също трябва да познаваш. Това е един персиец на име Джафар, който преди години е пребивавал при хаддедихните.
— Аллах! Сещам се. Защо прибра двойната картина? — прошепна той. — Искаш да я задържиш?
— Да.
— Ама нали сам току-що каза, че тези неща били чужда собственост!
— Още не бях съгледал портретите.
— Ти, види се, из един път се смъкна ниско от голямата извисеност на твоята чест! Значи мога и аз да се оставя да бъда потеглен надолу от красотата на гривната?
— Това е нещо съвсем друго. С тези портрети случаят е по-особен, но сега не мога да ти го обясня. Не бива да ги оставя тук, трябва да ги взема с мен. може би ще срещна законния собственик, на когото миниатюрата вероятно е била открадната. Тя като че е свързана с някаква тайна, която лежи на пътя ни. Това не е кражба, благоразумието ми изисква да я взема, и то не за мен. Хайде, да вървим!
— Къде?
— Вън при войниците.
— Сефира тук ли ще го оставим?
— Не,, ще го вземем с нас.
— А как стоят нещата с ударите, които ще възрадват неговия гръб и моята душа?
— Толкова ли е спешно?
— Да, много, сихди! Аз не обичам да задържам онова, което другите трябва да получат, нито минута по-дълго, отколкото е безусловно необходимо, също не и ударите, дето отдавна трябваше да преминат в негово притежание. Аз трябва да се отърва от тях, защото благоразположението ми ще бъде нарушено, ако се наложи още да ги мъкна с мен!
— Тогава нека побързаме, та колкото се може по-скоро да се освободиш от това тежко бреме!
Заключих раклата и прибрах ключа. Когато пристъпихме после към Сефира и светлината, паднала върху него, забелязах от дясната страна на лицето му една дамга, започнала вече да подпухва. Беше резултат от удара, с който Халеф преди малко бе отговорил на изкрясканото проклятие. Отвързахме го от прътите и му освободихме краката, но свързахме лактите му така здраво зад гърба, че се намираше изцяло в ръцете ни, макар че сега можеше да върви. После се качихме горе. Той вървеше, без да се противи, но и без дума да каже. Клокочещата в него ярост сякаш го задушаваше. Горе на открито неговото лице въздействаше съвсем различно отколкото долу при мъждивата светлина на малката лампа. Към стария, обезобразяващ белег от лявата страна се бе добавил бързо нарастващият и оцветен в тъмно оток от другата страна. Към това дългата разчорлена брада, заплашителният поглед на единственото, налято с кръв око и силно провисналата долна устна. Тръпки ме побиха, като видях това толкова отблъскващо лице.
Персиецът поиска да тръгне надолу. Аз му заповядах да седне, което той стори мълком, но с поглед, който щеше да ме унищожи, ако зависеше от притежателя на окото.
— Нека затворим входа — казах на Халеф.
— С какво? — попита той.
— С тухлите, които лежат тук.
Като чу тези думи, Сефира се прокашля подигравателно. В отговор на присмеха аз продължих:
— Това е лесно, ако човек познава нещата. Нали се сещаш за онзи пергамент, драги Халеф, който взех от Педер-и-Бахарат, прочетох и отново пъхнах в джоба му?
— Да, сихди.
— Той съдържаше една рисунка, отнасяща се до този вход. Едва ли е за вярване колко неимоверно глупави са всички тези хора! Тази рисунка ми издаде тайната. Пътят отдолу дотук беше точно отбелязан и прерисуван също шрифтът, по който може да се разпознае последната, затваряща тухла. Това беше вавилонски клинопис, който аз умея малко да чета. Ето защо бе лесно да си впечатам знаците в паметта, така че да не ги забравя. Но тези хора не разбират нищо от този език и тази писменост и трябва да си помагат с рисунката на тухлата. Въпросните знаци съставят думите: «… ромен ’а. Иллан ит тат кабад бад ’а. Ил-лан…» Сега ще видя коя тухла съдържа тези думи.