— Кучи син, ти си нападнал Карван-и-Пишкхидмет Баши? — запита го той.
Лицето на запитания имаше такъв оскотял вид, че след първия поглед се извърнах. Чух го да изревава като пощръклял бик:
— Ти самият си кучи син! Бъди проклет!
Тогава пашата заповяда на бинбашията:
— За този отговор да му бъде заплатено. Неговите нозе, както виждам, вече са опитали тоягата. Дайте му още трийсет удара, но не като бастонада!
После се обърна към стария гхазаи:
— Ти си нападнал Карван-и-Пишкхидмет Баши?
— Не!
— Още двайсет удара!
Така питаше гхазаите един след друг. Всеки път му беше отговаряно с «Не» и ето как всеки път прозвучаваше и неговото «Още двайсет удара!».
След това отправи към контрабандиста въпроса:
— Вършили ли сте контрабанда?
— Да — признаха всички като от една уста. Предпочетоха откритото признание пред ударите.
Впрочем те и бездруго не можеха да очакват толкова строго наказание като гхазаите.
— Сефира е ваш предводител?
— Да.
— Имате ли определени закони, на които сте длъжни да се подчинявате?
— Да.
— Имате ли право да ми съобщите тези закони?
— Не.
— Какво наказание се следва за едно такова сведение?
— Смърт.
— Тогава чуйте какво ще ви кажа! Вашият предводител е заловен и ще бъде наказан със смърт. Той следователно е безвреден за вас. Известите ли ми законите, ще се застъпя за вас пред съдията. Премълчите ли ги обаче, всеки от вас сега ще получи по петдесет удара, а по-късно възможно най-строгото наказание. Искате ли да ми ги кажете тези закони?
— Да — извикаха всички.
— Цяло щастие за вас! Аз държа на думата си. И ако сте наистина откровени, то аз също имам едно добро известие за вас.
Сега Осман паша ми каза, че вече имал време да се предостави на водителството ми. Не биваше да ни придружава никой освен Халеф. Докато изкачвахме височината — аз с дребния шейх напред, пашата отзад — хаджията ме попита, така че генералът да не чуе:
— Всичко ли му каза, сихди?
— Всичко, което трябваше да знае, иначе нищо. Недей говори за силлан, пръстените и другите тайни!
— Ще се пазя! Любопитен съм дали ще открие входа.
— Аз съм убеден, че няма да намери мястото. За тая цел се искат по-други очи от неговите.
Скоро си показа, че имах право. Когато стигнахме горе и аз казах на Осман паша, че се намира съвсем близо до затвореното сега отверстие, той дълго търси, но без успех. Накрая изгуби търпение.
— Човекът, нагодил тук тухлите, е процедирал изключително грижливо. Не откривам нищо, трябва да ми покажеш мястото.
Сега се обръщаше към мен на «ти», понеже заради Халеф говореше арабски. За отстраняването на първата тухла си послужих с острието на ножа, вкарвайки го в цепнатината. Другите после можех да вземам с ръка. Слагах ги една до друга така, че при затварянето на отвора да не могат да бъдат разменени. Осман паша наблюдаваше с напрегнатост, която непрекъснато растеше, докато свърших и можа да надникне в ходника.
Бяхме взели със себе си свещи. Понеже те се оказаха недостатъчни на пашата, занесохме после всички намиращи се в нишата лампи долу в помещенията и ги запалихме. Какви очи облещи само офицерът, когато стъпи там и прелетя с бърз поглед всичко, което бе наместено в тях! Вече изобщо не излезе от удивлението.
— Прав беше! — призна. — Тук е струпано огромно състояние. Кой би го помислил!
— Един го е знаел — забелязах аз.
— Кой?
— Моят стар бинбаши от Багдад, за когото ти разказах.
— Да, правилно! Трябва строго да го накажем.
— Да го накажете? Защо?
— Защото не е донесъл на властите за този склад.
— Дозорца не е можел да го стори, тъй като се е обрекъл с клетва да мълчи. Вместо наказание той заслужава по-скоро високо възнаграждение, защото единствено на него дължим откриването на това място. Най-малкото, но наистина най-малкото, което сме длъжни да направим, е да му възстановим сумата, която Сефира му е взел чрез изнудване.
— На колко е възлизала?
— Не знам. Той не ми я каза, а аз сметнах за неучтиво да го питам.
— Значи действително възнаграждение вместо наказание?
— Да. Ще ти разкажа, без негово разрешение, наистина, неговото вълнуващо, злощастно минало. Тогава ще разбереш моето застъпничество и съчувствието ми към него. Той е бил християнин и станал офицер на падишаха, защото…