— Да го мъкна? Защо не? Та нали имаме коне. И даже целия сандък да ни дадеш, като нищо ще го вземем. Опитай само! Тук има достатъчно ленено сукно, в което можем да го загърнем. На часа ще стъкмя бохчата.
Ще се изразя накратко. В рамките на няколко минути петте хиляди тумана бяха изброени и загънати, а генералът, когото усърдието на Халеф развличаше, ме прикани спокойно да го уведомя, ако сумата е била различна от тази, вписана в книгата. После продължи:
— Аз ще разчистя всичко тук и ще наредя да се започне още днес. После ще направим с помощта на барутен заряд мястото непроходимо, та да не могат да се загнездят отново тук такива нощни птици. Контрабандистката шайка също ще разбия — не с барут, което означава строгост, а с доброта, която същевременно е и благоразумие, както по-късно ще чуеш. Дупката, през която сте пропълзели, също трябва да бъде затрупана. Сега да отидем отново на дневна светлина! Трябва да си свърша добросъвестно работата. Ти ми даде отвеса за тая цел: Кръв за кръв!
Дали пашата беше изразил с тези думи моето становище, сега не ме интересуваше. Бях му предал всичко и с голямо задоволство отстъпих ръководството.
16. Радостно завръщане
Когато стигнахме долу при бивака, бинбашията доложи, че определените удари са раздадени. Докладът не беше необходим, защото един кратък поглед вече ни бе казал, че това е станало. Сега труповете на единайсетимата персийци бяха извадени от засипания канал и докарани тук. На дневна светлина техният вид бе кажи-речи по-ужасен отколкото долу в тъмния канал. По строгото, неподвижно лице на пашата бе изписано непоколебимо решение. Той пристъпи към Сефира и го попита още веднъж:
— Ти ли нападна Карван-и-Пишкхидмет Баши?
— Не! — изсъска онзи като разярен хищник.
— Добре! Понеже не искаш да признаеш, ще бъдеш обесен още днес!
— Аз съм персиец! Не забравяй това!
— Ти си убиец, следователно ще бъдеш обесен! След това отправи същия въпрос към гхазаите. Те не бяха омекнали от ударите и отрекоха.
— Тогава и вие ще бъдете обесени! — отреди той. — Ще свикам за вас махкеми.
— Дори не смей! — отвърна старият бабаит. — Ние сме свободни бедуини и трябва да бъдем третирани според нашите закони!
— За мен е удобно. Ще стане така, както искате! Какво гласи вашият закон за убийството?
— Кръв за кръв, живот за живот. Но ние не сме убийци!
— Какви сте, знам съвсем точно, независимо дали признавате, или не! Кръв за кръв! Значи ще бъдете разстреляни, не обесени!
— Ние се изсмиваме над това. Бой се от отмъщението на нашето племе!
— От негодяи никога не се боя. А щом искате да се смеете, скоро ще имате тази възможност! Не, скоро е твърде късно! Бинбаши, има ли мубаллир[302] сред хората ти?
— Да.
— Тогава работата може да стане бързо и не е необходимо тепърва да пращам да доведат от града. Нека излезе напред! Давам на тези кръвожадни гхазаиски кучета, макар да не го заслужават, четвърт час да се подготвят за смъртта. Сега нека се хилят или се молят, имат свободен избор!
След тези думи лицето му прие по-приветлив израз. Махна ми да тръгна с него, отиде при лежащите настрани контрабандисти и им заговори полугласно:
— Вие имате тежки провинения и всъщност би трябвало за дълго да ви тикна в кауша, но поне не сте убийци и направихте открито признание. Ето защо ще се отнеса меко с вас и ще ви съобщя следното. Срещу контрабандата трябва да се действа така, както е заповядал падишахът. За тая цел се изисква всеки гюмрюкчю[303] да познава мурафетите на контрабандистите така из основи като вас. Затова имам намерение да опростя наказанието на всеки и да го направя гюмрюкчю, ако споделите с мен всичко, което знаете. Но ви обръщам внимание, че наказанието ще се съживи веднага и в удвоен размер за всеки, който бъде спипан вече като служител в някое нарушение. Следователно то няма да бъде отменено, а само отложено. На честния ще е все едно опростено, но нечестният ще го изтърпи двукратно. Който е съгласен, да каже «да»!
Прозвуча радостно «Да» и с такава едногласност, каквато рядко съм чувал. Пашата ме улови за ръката и попита:
— Досмешава ли ви, че наказвам контрабандистите по този начин?
— Не. Убеден съм, че постъпвате разумно, макар и против предписанията на закона.
— Това е достатъчно. На моята съвест няма да й е трудно да се помири със закона. А и вие сам казахте, че тук не сме в Стамбул. Друга област, други хора, други обноски! Затова гхазаите ще бъдат разстреляни след посочения срок без предварителна съдебна процедура. Ще искате ли да станете свидетел на екзекуцията?