— Ще помоля да ме освободите. Ние дойдохме насам, за да посетим няколко места, които познаваме от по-рано, а досега все нямахме време. Довечера бихме желали да сме отново в Хиле, така че е време да предприемем тази езда.
На Халеф много му се искаше да присъства на наказанието на убийците, но все пак ми се подчини. Яздихме до шосето от Кербела и продължихме бавно по него, за да потънем в спомена от онзи съдбоносен ден. При мястото, където навремето бяхме сменили посоката, поехме по същия път като тогава — аз с чумата в тялото. Така стигнахме до мястото, където бяхме намерили труповете на скъпите приятели, и спряхме за по-дълго.
След това отново взехме направление към кулата, но не непосредствено към нея, а заобиколихме южната й страна и стигнахме точно в най-голямата дневна горещина до малката рекичка, чийто бряг за дълго време бе станал наше «болнично легло», когато чумата пипна след мен също и Халеф. Понеже тук поне имаше малко зеленина, слязохме, за да пуснем конете да попасат, и се заприказвахме за трагичните дни, които бяхме преживели тук. После яздихме до мястото на руините, където бяхме приготвили за мъртвите последното земно, вечно жилище.[304]
Тук се задържахме известно време. Че моят дребен, подвижен хаджи по време на тази езда и на тези свързани със спомени места изрисува с колоритни краски и неочаквани словосъчетания нашите чувства и се впусна в най-дръзки надежди относно новото си пътешествие, едва ли е необходимо специално да подчертавам.
Когато се върнахме при днешното бивачно място, узнахме, че пашата се намирал с офицерите във вътрешността на Бирс, за да се заеме с изготвянето на опис на отделните предмети от плячката, които щяха да бъдат отнесени. Беше изпратил човек до града за товарни камили и също за войници за смяна на Амуд Махули и неговата команда. Те трябваше да донесат и всичко необходимо за погребението на персийците и техните убийци, които бяха застреляни по време на нашето отсъствие. Сефира лежеше замрял и свит на своето място. Не ме беше грижа за него. Пишкхидмет баши ме попита как стоят нещата с неговото имущество, което си искаше обратно. Упътих го към генерала. Контрабандистите бяха освободени от въжетата и работеха усърдно по изнасяне стоките от подземния склад.
Бинбашията ме извести, че смяната скоро щяла да пристигне и после той ще се върне в Хиле. Аз обещах да се присъединя към него и след това да му бъда гост до сутринта. Бяхме оставили пакета с петте хиляди тумана горе в помещение номер три, защото там беше на сигурно място, и сега се качихме да го вземем. Там беше много оживено. Когато пашата научи, че възнамерявам скоро да тръгна за града, ме покани да отседна при него в «областния палат», но аз отказах, тъй като вече бях дал дума на бинбашията. За да разсее опасенията ми, тоя заяви, че това не го оскърбява. При неговата претрупаност с работа така и нямало да може да ни се посвети вечерта. Сега наваксах онова, което до момента все забравях. Признах му, че за да изостря бдителността на войниците и за да не ни се изплъзне никой, съм обещал на всеки по сто, а на подофицерите по двеста пиастри. Осман похвали инициативата и веднага ми наброи сумата от плячкосаните сребърни пари. Одързостен от тази готовност, аз го осведомих колко дълго клетият бинбаши не е получавал заплата. Той ми отговори с шеговито звучащата, но все пак сериозно изречена забележка:
— Вие май искате да излеете благословията на Вавилонската кула над целия свят. Спрете, защото изворът, който отворихте тук, може да пресъхне! Дайте му това тук като признание, не като неизплатени заплати. За тяхното изплащане ще се погрижа утре.
Той ми подаде пълна шепа жълтици от раклата. Благодарих му сърдечно и се сбогувах за днес. Халеф понесе с голяма гордост тежкия пакет с парите на нашия стар багдадски приятел по надолнището на Бирс Нимруд. как се зарадва Амуд Махули на златните тумани, които му занесох! А когато после започнах раздаването на обещаните награди, настъпи голямо ликуване и сред неговите хора. Малко по-късно пристигна смяната, а след това напуснахме с нашата конница «стария Бабел», който и този път се бе отнесъл толкова зле с нас. Камерхерът остана още тук, за да предяви искането си към пашата.
Мълвата за нашата нощна езда, за нейната цел и също за успеха й беше вече обходила града. При пристигането ни бяхме посрещнати от многолюдна тълпа с удивени погледи, но не с ура. Че един проклет християнин, който съвсем наскоро бе обвинен пред махкеми и избягал, беше извоювал такъв успех, не можеше да предизвика адмирацията на тези шиити, толкова повече че навярно мнозина от тях се числяха към тайните съюзници на контрабандистите.